Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на борсата в Първенец: 12 лв. за килограм картофи е напълно реална цена
  • Новини

Шефът на борсата в Първенец: 12 лв. за килограм картофи е напълно реална цена

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
sadvsdvfsdbfdbhgjhgkj.png

Пресни картофи за 12 лева и 50 стотинки за килограм. За толкова се търгува зеленчукът в категория „лукс“ на някои от столичните пазари. На тази рекордна цена „гурме картофите“ могат да бъдат открити и на пазарите в Пловдив и Варна.

Вносът продължава да диктува цените у нас. След като македонски марули заляха пазара тази седмица, цената им на едро от един лев падна на 70 стотинки. На пазара се появиха и пресни картофи на златната цена от над 12 лева за килограм. Кромидът също се оказа златен по цени. Само за последните три-четири седмици той е поскъпнал на едро с около 15%. Голяма част от количеството се внася от Нова Зеландия.

В отопляема оранжерия в пловдивското село Йоаким Груево са засети 30 декара зимни пресни картофи. Собственикът Никола Гунчев обяснява, че ранното засаждане на холандския сорт не е хитър трик за печалба, а опит да оцелее през зимните месеци.

„Ние се опитваме да оцелеем при тия условия на производство. Да изкараме зимата – това е вече постижение. Ако може да си платим сметките и за тока, и за заплатите, и за такива неща – добре“, оплаква се производителят.

По думите му количеството, което добива седмично, е малко – между 200 и 300 килограма. Причината, според него, е, че търсенето на пазара било ограничено. Няма обяснение обаче защо цената им на сергиите стига 12 лева за килограм. „От нас излизат на 6 лева“, посочва Никола.

На най-голямата зеленчукова борса у нас пресни български картофи трудно се намират. Предимно са в малки количества и бързо свършват. Според изпълнителния директор на Стоковата борса в с. Първенец Илия Гатев цената от 12 лв./кг не е спекулативна. „Реална е, защото има много малко пресни картофи. Не е сезонът още на картофите. По това време на година цената е висока на пресния картоф специално“, подчертава той, предава NOVA.

Тази година Иван Кабуров от Мало Конаре е засадил първите оранжерийни краставици с месец закъснение. „С месец по-късно, защото няколко пъти искаме от Министерството да ни отпуснат помощ за отоплението. От септември месец сме започнали такива молби и писма. До момента нямаме никакви резултати. Първите краставици ще ги наберем след около 30 дни. Цената няма да е по-малко от 5 лева, в зависимост от конкуренцията, която е на пазара“, обяснява земеделският производител.

Според него цена от над 6 лева за килограм оранжерийни краставици и домати вече е спекула. Той предлага държавата да ограничи вноса от трети страни в месеците, когато пазарът у нас изобилства от българска стока, за да не стават родните производители жертва на нелоялна конкуренция. „Трябва да има квоти за внос от трети страни, за да може да се защити българското производство. Така може да ограничим вноса на домати – когато българското производство е в пика си, да регулираме вноса от Турция“, допълва Кабуров.

Според производителите цените у нас ще спаднат в началото на май, когато повече родна продукция ще излезе по пазарите у нас.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прекалиха! До 350 лева стигна кувертът в Пловдив за 8-ми март
Next: Ето какъв разсад да засадите през март СПИСЪК

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.