Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на НОИ обясни подробно как и с колко ще бъдат вдигнати пенсиите от 1-ви юли
  • Новини

Шефът на НОИ обясни подробно как и с колко ще бъдат вдигнати пенсиите от 1-ви юли

Иван Димитров Пешев юни 30, 2023
sheffnoiiiqkskds.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От 1 юли 2023 г. ще бъдат осъвременени всички пенсии, отпуснати до края на 2022 г. За пенсиите, свързани с трудовата дейност, увеличението ще е с 12% по т.нар. „швейцарско правило“.

От 1 юли 2023 г. социалната пенсия за старост бе определена с Постановление на Министерския съвет в размер на 276,64 лв. (увеличение също с 12 на сто), като размерът на другите пенсии, несвързани с трудова дейност, се определя в процент от социалната пенсия за старост.

Това заяви управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов, цитиран от БТА. Той посочи, че средствата, необходими за осъвременяването на пенсиите от 1 юли, са в размер на 1147,2 млн. лв. за второто полугодие на 2023 г.

Увеличението на месечния размер на пенсиите след прилагането на всички предприети мерки, включващи осъвременяване на трудовите пенсии, повишаване на минималните размери на трудовите пенсии и определяне на нови по-високи размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност, ще обхване общо 2 013 700 пенсионери.

Тук е моментът да обърна внимание, че осъвременяването се реализира върху действителния размер на пенсията. Това е важно най-вече за пенсионерите, които са на максимален или на близък до максималния размер на пенсията, който остава същият и след 1 юли – 3400 лв.

При тях увеличението може да е по-малко като процент, а за 995 пенсионери въобще няма да има такова, тъй като ограничението на тавана продължава да важи.

Няма да получат увеличение и 16 350 пенсионери, които получават пенсии, отпуснати през тази година – те подлежат на осъвременяване от 1 юли догодина, обясни управителят на НОИ.

Средствата, необходими за осъвременяването на пенсиите от 1 юли, са в размер на 1147,2 млн. лв. за второто полугодие на 2023 г. Само за увеличаването на минималните размери на трудовите пенсии са необходими 46,5 млн. лв. месечно или 279 млн. лв. до края на годината. Тези средства са част от сумата 1147,2 млн. лв. за второто полугодие на 2023 г.

Към 30 юни пенсиите на около 870 000 от всичките над два милиона пенсионери, които получават увеличение, са на минимален размер. Това са всички трудови пенсии с размер от 467 лв. и производните от него минимални размери за съответните други видове пенсии.

Три вида от тях са с минимални размери по-ниски от минималния размер на основната пенсия за осигурителен стаж и възраст, въпреки че и те ще бъдат увеличени с 12 процента.

Такава е пенсията за осигурителен стаж и възраст при недостигащ стаж, но при поне 15 години действителен осигурителен стаж – 85 процента от 523 лв. или около 444 лв.

Същия минимален размер има и личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване при степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто. Минималният размер на наследствените пенсии се определя като 75 процента от минималния размер на основната трудова пенсия, което прави малко над 392 лв., посочи Иванов.

По думите му очакванията са след 1 юли 2023 г. броят на трудовите пенсии, определени в минимален размер за съответния вид пенсия, да бъде близък до настоящия, предвид повишаването на всички с еднакъв процент.

До 30 юни пенсионерите с месечен размер от пенсии и добавки под линията на бедност е 672 870, след 1 юли броят на пенсионерите с пенсионен доход под прага на бедността става 340 209. Видно от това сравнение, след 1 юли т.г. броят на пенсионерите, които остават под прага на бедност в страната, намалява с почти 50 на сто.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпрузи загубиха ума и дума, когато видяха новородената си дъщеря
Next: Това са най-страховитите места в България, които пазят тайни и остават загадка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.