Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на Пирогов се разплака в ефир: Емин заплаши 6 медици с уволнение, искаше им имената
  • Новини

Шефът на Пирогов се разплака в ефир: Емин заплаши 6 медици с уволнение, искаше им имената

Иван Димитров Пешев септември 5, 2023
dsaadfwefwefew.png

Шестима медици удостоверяват в своите писмени показания, които дори са подписали, че са били заплашени от Мустафа Емин да бъдат уволнени, защото са изпълнявали служебните си задължения, борейки се за живота на дете в хеморагичен шок с хемоглобин 49 при 130 нормално. Това каза в „Тази сутрин“ по бТВ директорът на УМБАЛСМ „Пирогов“ д-р Валентин Димитров.

Потресен от гнусната кампания срещу него, той сподели, че баща му е лежал в лагер, защото бил обявен от комунистите за враг на народа.

„Не съм руски агент. Никога не съм бил в Русия. Син съм на човек, който е лежал в лагер. Това достатъчно ли е? Жив е и ме гледа тази сутрин“, заяви лекарат.

„Хора, дайте да мобилизираме тази енергия, която се излива в социалните мрежи, за нещо, което може да спре войната по пътищата! 18 българи до 20-годишна възраст са загинали за осем месеца. Това е безумие“, коментира той в началото на интервюто.

„Това, за което ще говорим тук е злободневие. Важното е това, че нашите деца загиват“, добави той.

„Не пишете за руски агенти, а за нашите деца! На нас война не ни трябва. Криминализирайте го! Автомобилът е оръжие. Когато си се напил и надрусал, е страшно. Направете го умишлено убийство! Демокрацията е висша форма на ред, при която се спазват всички правила и закони, защитават се правата на гражданите при условието, че те знаят своите задължения към обществото“, заяви д-р Димитров.

„Вчера видя по новините как някой засякъл някого. На кого не се е случвало? Излизат обаче мъже и започват да бият две жени. Днес пък показвате размахване на пистолет край Бургас. Хора, ние полудяхме“, добави той.

„На 28-ми в 19:40 часа на регистратурата е лице с инициали М.Е. Нито един фрагмент от Закона за личните данни не е нарушен. Споменали сме едно име, защото се появява човек и казва, че бил еди кой си и пита: „Какво трябва да направя? Да се обадя на министъра на здравеопазването ли, за да ми обърнете внимание?“. Изпращат ги в различни кабинети, за да се направи рентгенова снимка на детето, защото е паднало от 60-сантиметрова масичка“, разказва шефът на болница „Пирогов“.

„Минава през детски хирург, за да види дали няма нараняване, на травматолог – за да стане ясно дали има счупване. Действа се по процедурата, за да се установи какво е здравословното състояние“, добавя той.

„След като става ясно, че има нужда от лекарска помощ в Шокова зала за полагане на шев върху рана, но в същото време имаме три деца, които е нужно да се шинират, да се шият и когато идва реда на Емин, вкарват пациент с хеморагичен шок с хемоглобин 49 при 130 нормално. Това означава, че губи кръв и е на ръба на животозастрашаващото състояние. Колегите започват да се занимават с това дете, за да го спасят. То все още е в реанимация“, пояснява лекарят.

„Наложи се мероприятията за оказване на първа помощ на детето да продължат около час и 20 минути. Според правилата, когато Шокова зала има едно такова дете, друго не може да се вкарва“, обясни той.

„В това време на записите се вижда как две деца обикалят пред телевизора пред залата. Господинът със съпруга си стоят и чакат. Изнервят се обаче. Той звъни няколко пъти. Застава пред вратата и пита колегите, които излизат и обясняват първо на него, а после и на майката какво се случва. Три пъти прекъсват работата на лекарите, като единият път се налага в продължение на 7 минути медицинската сестра да обяснява на Емин, което се вижда на камерите, че в момента не могат да вкарат детето му, защото има спешен случай и колегите се борят за живот“, заяви д-р Димитров.

„Господинът не е бил, не е посягал, не е подскачал, но е също толкова агресивно да ви гледам в очите и да ви кажа кой съм аз, да ви искам имената и да заплаша, че след малко министъра на здравеопазването ще ви уволни“, добави той.

„Служител иска да даде на Емин документацията, но той казва, че не му трябва. 20 минути по-късно се връща и заявява: „Я ми я дайте, че да ви знам имената, за да мога да ги дам на министъра да се справя с вас“. Още на 30 август от етичната комисия с пиара на „Демократична България“ бяха при мен, гледаха записите и това, което колегите бяха написали като обяснителни доклади“, изтъкна шефът на най-голямата столична болница.

„В 16 часа пиарът на УМБАЛСМ „Пирогов“ се свърза с колегата си от Министерството на отбраната. Аз говорих с него и заявих готовност, че ако министър Тагарев иска, ще му предоставя всички материали, за да му се изясни какво се е случило. Никой не е е свързал с мен – нито от едното, нито от другото министерство. Започнаха обаче едни хули от тролове, при което, поради това, че не искам да се политизират нещата, замълчах“, сподели той.

Нямам идея защо този случай стана политически, каза лекарят.

Бяхме залети от такава помия, че не знам как някой може да я измисли, добави той.

Д-р Валентин Димитров обясни, че военният министър може да гледа записа с отправените заплахи, ако подаде писмено заявление, тъй като на кадрите се виждат деца, а според Закона на личните данни няма право да ги показва без заявено желание от Тагарев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съдът реши съдбата на Васил Божков!
Next: НОИ с важна новина за пенсиите. Засяга всички

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.