Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на ресторанта с пържолите за 500 лева с първи думи: Това е най-вкусното месо в света
  • Новини

Шефът на ресторанта с пържолите за 500 лева с първи думи: Това е най-вкусното месо в света

Иван Димитров Пешев юли 21, 2023
rbibeieiyeyerrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Скъпите пържоли край морето, всъщност имали своето обяснение, според шефа на ресторанта, където се предлагат.

Текат масови проверки за цените в заведенията по морето. Комисията за защита на потребителите провежда акция след сигналите за шокиращо високи сметки. Сред тях е и случаят на мъж, който плати близо 500 лева за три пържоли в заведение във Варна.

Проверка показва какво е поскъпването в заведенията в курортите на Север и на Юг. Резултатът от проверката показва от 10% увеличение до три пъти по-скъпи напитки и храни в сравнение с миналата година.

Морската почивка на семейство Христови от Ботевград е едва три дни. Причината – високите цени. Само за плаж дават по 30 лв. на ден – два шезлонга за по 10 лв. и чадър, също за 10 лв.
За да спестят, купуват закуски и вечерят вкъщи.

„Тук цените са двойни. Кафето от автомата е левче, тук е три лева. Закуски сутрин си купуваме, готови има. По-евтино е, разбира се. Вечер има бързи обеди, които правят готови“, казва Румяна Христова пред БТВ.

Според други почиващи обаче цените са поносими.

„Малко по-скъпо е да, но е логично след това, което се случва. Даже чадърите ми се виждат евтини, бяхме и на друго място там беше по-скъпо“, казва Румяна Драганова.

От повечето от крайбрежните заведения в Равда казват, че разчитат на оборот, а не на високи цени.

„Порция цаца 200 грама при нас е 8,90 лв. Правим обедно меню, пилешката супа ни е 6 лева, рибената ни супа е с 8 вида риба, миди и скариди и е около 8,90 лв. За сам човек може би за първо, второ и десерт – към 20 лева за човек“, посочва Силвия Кунчева.

Във Фейсбук обаче потребител публикува видео как събира пари, за да плати сметка от 649 лева, в която 490 лв. струват пържолите.

От ресторанта, в който се развива действието, обясняват, че консумираното месо е едно от най-качествените.

„Не е просто вратна пържола, а е американски уей сей прайм рибай стек, който е с доста голяма мраморност, спрямо вкуса и качеството, който разбира от самото месо. В цял свят се знае, че е един от най-хубавите стекове в света“, казва Левент Фахри, мениджър на верига ресторанти.

В менюто е посочено, че цената от 35 лева е за 100 грама. А компанията е консумирала три стека с общо тегло 1,4 кг.

„Въпросният клиент може да се похвали с това, че е ял едно изключително качествено месо на може би една от най-добрите цени, защото в Европа тази порция може би щеше да му излезе 600-700 евро и нагоре“, каза Марин Сотиров, заместник-председател на Сдружение на заведенията в България.

Заради този случай обаче и други сигнали на граждани за високи сметки инспекторите на Комисията за защита на потребителите започват проверки. Акцията в цените за ресторантите започва от утре.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да потвърждавам, новината за Тервел Пулев отговаря на истината. Казвам Ви: Случи му се
Next: Никога не пипайте това растение, болките са адски

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.