Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шефът на СОС оповести нов черен рекорд – с 224 км/ч хвърчат по бул. България: Притеснен съм
  • Новини

Шефът на СОС оповести нов черен рекорд – с 224 км/ч хвърчат по бул. България: Притеснен съм

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
ssoheofkqfqw.png

Шефът на СОС Георги Георгиев оповести нов черен рекорд. В личния си фейсбук профил той сподели свое телевизионно участие и изнесе притеснителни данни. Ето какво пише Георгиев:

“Притеснителни данни за ръст на нарушенията показват общинските табла за измерване скорост в София.

Имаме нови черни рекорди всеки месец – през юли на бул. „България“ – 224 км/ч, на „Ботевградско шосе“ – 220 км/ч.

За месец юли са регистрирани 8000 автомобила с над 125 км/ч на Околовръстното, други 2000 са засечени да се движат с над 125 км/ч в града.

Тези данни са потресаващи и показват, че нищо не се е променило в манталитета на нарушителите след смъртоносните катастрофи през изминалата година.

Затова е важно наказанието да е неизбежно. Само тогава то е ефектино.

Очаквам законопроектът ни, внесен от депутатите от ГЕРБ-СДС, който бе приет на първо четене в парламентарната транспортна комисия, да получи окончателно подкрепа и да се превърне в действащи правила възможно най-скоро.

Как да се борим с убийците на пътя и какви мерки предприемаме за безопасността на гражданите – вижте повече в участието ми в Тази сутрин по bTV Новините с пряко включване на Бесте Сабри.”, пише Георгиев.

Ново скоростен антирекорд – с 250 км/ч по столичния Околовръстен път. Водачът е санкциониран. Мобилните табла на Столична община показват нарастващ брой нарушения за скорост – около 200 000 са те за тази година, предава bTV.

„8000 са нарушенията на Околовръстното, а над 200 са в градски условия за един месец. Общо 10 000 автомобила с над 125 км/ч.

Имаме нови рекорди всеки месец – на бул. „България“ – 224 км/ч, на „Ботевградско шосе“ – 220 км/ч. Това е недопустимо“, каза председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев.

Мобилните табла в столицата са 32. Информацията от тях се дава на КАТ, за да организират екипи, коит ода контролират на място.

„Таблата само регистрират нарушения и не могат да се използват за санкции. Затова искаме със 700-е камери на Столична община и хилядите в цялата страна да дадем възможност КАТ да глобява и да осигурим безопасни градове, да вържем тези камери и да купим нови, където е необходимо“, допълни Георги Георгиев.

Георги Георгиев припомни, че от 1 декември се забранява влизането на най-замърсяващите автомобили, съобразно техническите прегледи, в т. нар. „Малък ринг“, който ще бъде между булевардите „Васил Левски“, „Патриарх Евтимий“, „Ген. Скобелев“, „Сливница“ и ул. „Опълченска“.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какво се случва с хората, които ядат кисело зеле
Next: Просто кажете тези думи и ще изгоните от вашия дом злото и завистта: Пробвайте, тази молитва към Архангел Михаил работи

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.