Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Шеф хваща сервитьорка в ресторанта си да краде парчета пица и й се развиква. Той се чувства шокиран да я види как нарушава правилата, но не знае, че скоро ще съжалява, че я е уволнил.
На 43 Джон притежава пицария, която наскоро купи от предишния собственик. Кафенето беше известно с уникалните си вкусове и гостоприемство и Джон смяташе, че ще спечели милиони заради неговата непокътната репутация.
Освен че се сдобива с доброто име на пицарията, Джон се сдобива и с обучен персонал и добре обзаведен ресторант. Не му се наложи да гради бизнеса си от нулата, но плати значителна цена, докато купи работещ ресторант.
Сред персонала беше 24-годишната сервитьорка Саманта, мила млада жена. Тя беше работила в пицарията от една година и знаеше всичко, което се случва зад кулисите, за да поддържа бизнеса процъфтяващ.
Джон обаче винаги отказваше да слуша, когато тя споделяше своите знания. Един ден той седеше в колата си и ядеше пица, докато персоналът му се приготвяше да затвори мястото за деня. Той гледал видео на телефона си и се наслаждавал на храната си, когато две тийнейджъри почукали на прозореца му.
„Господине! Гладни сме“, извика един от тях. „Може ли да вземем малко останала пица?“
Чувствайки се ядосан, Джон изкрещя на децата, като им каза да напуснат незабавно. Междувременно Саманта видя новия си шеф да крещи на децата, така че тя излезе от ресторанта и разказа на Джон за традицията на ресторанта.
„Бившият ми шеф винаги ни казваше да даваме храна на нуждаещите се, защото смяташе, че подобни добри дела помагат за развитието на бизнеса му“, усмихна се тя. „Даването на остатъци на бедните беше традиция.“
„Край на празните традиции!“ Джон каза. „Аз решавам как да управлявам това място. Ясно ли е?“
Джон излезе от колата си, докато избута двамата тийнейджъри, изхвърляйки остатъците в кофата за боклук. „Ето къде трябва да отидат остатъците!“ – каза той строго.
Саманта поклати глава, докато влизаше в ресторанта. Тя беше разочарована, но това не беше първият път, когато новият й шеф отхвърли предложението й. Тя му разказа за друга традиция преди няколко дни, но това не се хареса на Джон.
Виждаше как мечтите й се разбиват пред очите й.
„Винаги пишем вдъхновяваща бележка за нашите клиенти и им я предаваме с поръчката им“, каза му тя. „Ние просто се опитваме да освежим деня им чрез този лесен жест! Нашите клиенти го харесват!“
„О Моля те!“ Джон завъртя очи. „Тук съм, за да продавам храна, а не вдъхновение. Няма да продължа такива безполезни традиции!“
Джон създаде няколко нови правила, след като купи ресторанта. Освен че забранява на персонала да дава остатъците от храната на бедните, той ограничава и броя на филийките, които могат да носят вкъщи. „Никой не може да вземе повече от една филийка у дома. Разбираш ли?“ той им каза още първия ден.
Докато Саманта се чувстваше тъжна, че Джон прекратява толкова много прекрасни практики, тя не позволи това да повлияе на работата й. Тя продължи да бъде веселата, дружелюбна сервитьорка, винаги говореща любезно с колегите си. Всички в ресторанта обичаха Саманта заради нейната шампанска личност.
Тя непрекъснато казваше на всички, че спестява пари за пътуване из страната. Младото момиче мечтае един ден да пътува, без да знае, че животът й скоро ще се промени завинаги.
Тъй като Джон стриктно спазваше правилата си, той често посещаваше кухнята, за да се увери, че никой не краде пица. Един ден той влезе в кухнята и беше шокиран да види, че една сервитьорка нарушава правилата. Той хвана Саманта да пъха четири парчета пица в чантата си.
„МОЯТ ОФИС! ТОЧНО СЕГА!“ — извика й той и се запъти обратно към кабинета си.
— Знам, че крадеш остатъци, Саманта! — извика той. „Нарушихте най-важното правило! Откраднахте четири парчета пица, мислейки, че никой не ви гледа!“
„Но не ги прибирах за себе си. Исках да ги дам на гладните момчета“, обясни тя. „Остатъците така или иначе биха отишли в боклука. Какъв е смисълът да не нахраним бедните? Няма нищо лошо в това!“
— Не ме учи какво да правя, Саманта! Джон измърмори. „Не се обадихте в офиса ми, за да послушам съвета ви. Не мога да се занимавам с безсмислените ви аргументи. Защо вместо това не работите за правозащитна организация? Все пак ви уволнявам!“
„Какво?“ Саманта ахна. Виждаше как мечтите й се разбиват пред очите й.
„Знам колко много се нуждаеш от тази работа и точно затова те уволнявам!“ Джон каза.
Саманта се молеше на шефа си да не я уволнява, но Джон не я слушаше. Скоро той уволнява останалите служители и вместо тях наема нови работници, но този ход се отразява на репутацията на ресторанта му. Той нямаше представа, че екипът, който уволни, е най-големият му актив.
След като персоналът му напусна, атмосферата в неговата пицария стана потискаща. Редовните клиенти чувстваха, че нещо не е наред, но никога не се оплакваха, тъй като качеството на храната беше все още добро.
Понякога на Джон му липсваха предишните му служители, защото никога не се налагаше да ги обучава. От друга страна, новите му служители се нуждаеха от много обучение, но той не можеше да се оплаче. В крайна сметка той искаше Саманта и нейните колеги да напуснат.
Джон се бореше да развие бизнеса си, но егото му никога не му позволяваше да се извини на старите си служители и да ги наеме отново. Опитал се всячески да накара нещата да вървят, но ходът в пицарията му намалял значително.
Няколко месеца по-късно той се прибирал с кола от пицарията си, когато видял дълга опашка от хора пред нов камион за храна, продаващ пица. Беше сигурен, че не е виждал този нов джойнт тук преди, затова паркира колата си и тръгна към него, за да види за какво става дума.
Приближавайки камиона с храна, той видял Саманта и двамата бедни тийнейджъри вътре.
Джон искаше да прескочи опашката, за да говори с бившата си служителка, но хората, които стояха на опашката, не му позволиха да се срещне с нея.
„Хей! Не нарушавай опашката!“ една стара жена извика на Джон и това го накара да се засрами достатъчно, за да поиска да седне в колата си и да потегли.
На следващия ден Джон се върна в ресторанта си. Той седна на едно от местата, чакайки първия клиент да влезе, но никой не се появи до по-късно същата вечер.
Двойка влезе в ресторанта и огледа всички празни места в пицарията. Един от сървърите бързо тръгна към тях, приветствайки ги вътре, но те се обърнаха и тръгнаха към вратата.
„Хайде да отидем до микробуса за храна зад ъгъла!“ – каза момичето на приятеля си. „Не ми харесва тук. Изглежда, че никой не идва тук, но този камион с храна винаги има дълга опашка пред него.“
Надеждите на Джон изведнъж се превърнаха в тъга, когато той видя как двойката напуска ресторанта му. Колкото и да искаше да ги спре да си тръгнат, не можеше да направи нищо, за да ги накара да останат.
Внезапно му хрумна, че жената, която уволни от ресторанта му, му стана конкурентка. Камионът за храна на Саманта беше темата за разговори в града и той не можеше да направи нищо, за да спре потенциалните си клиенти да отидат там.
По-късно същата вечер Джон се върна у дома, но не можа да пропусне Саманта от мислите си. Той съжаляваше, че я уволни и смяташе, че трябваше да последва съвета й, за да продължи традициите на ресторанта.
„Трябва да говоря с нея утре. Трябва да се извиня, че я уволних“, помисли си Джон. — В крайна сметка онова младо момиче не сгреши.
На следващата сутрин Джон напусна къщата си и отиде до камиона за храна на Саманта вместо към своята пицария. Тъй като беше ден, опашката пред микробуса беше по-къса от обикновено. Джон застана на опашката и изчака реда си, за да може да говори със Саманта.
— О, Джон! — възкликна тя, като видя бившия си шеф да стои с клиентите си. „Как си?“
„Може ли да поговорим?“ — попита Джон, махвайки с ръка дали може да отдели няколко минути за него.
— Разбира се — каза тя и излезе от микробуса.
— Дойдох тук само да се извиня, Саманта — сведе поглед Джон. „Откакто си тръгна, посетителите в ресторанта ми намаляха значително. Изглежда, че ти беше причината хората да посещават пицарията.“
— О, не е вярно! Саманта се засмя.
„Е, изглежда, че това е истината“, отвърна Джон. „Кога започна своя бизнес? Много ми харесва идеята.“
„Е, реших да не работя за никого, след като ме уволнихте“, каза Саманта. „Откакто се научих да правя пици, реших, че създаването на камион за храна ще свърши работа.“
— Ами… — Саманта не знаеше какво да каже.
— Ами финансите? Джон беше любопитен. „Сигурен съм, че не бихте могли да спестите толкова много пари, за да купите камион и всички тези доставки.“
„Взех заем с помощта на чичо ми“, отговори Саманта. „Той е такъв сладур. Той ми помогна много по време на целия процес. И знаех, че тези момчета никога няма да ми кажат „не“. Затова ги наех да работят с мен. Досега беше приятно изживяване.“
Джон повдигна вежди и се усмихна, докато гледаше през рамото й към двете тийнейджъри, сервиращи пици на всички.
— И така, каква е твоята тайна? той се усмихна. „Каква е тайната зад вашия процъфтяващ малък бизнес?“
„Просто правя това, което умея най-добре – отнасям се с хората така, както искам да се отнасят с мен“, усмихна се тя и му подаде безплатна пица и бележка към нея.
„Отнасяйте се и обичайте другите като себе си“, гласеше бележката.
Джон изведнъж усети вълна от съжаление в тялото си. Усети как бузите му се нагряват и почервеняват. Той отхапа от пицата, но тя не влезе в гърлото му. „Какво съм направил?“ той помисли.
След като се прибра вкъщи този ден, Джон продължи да мисли за фургона с храна на Саманта и новооткритата увереност, която накара очите й да блестят. Той бил впечатлен от работната й етика и решил да се срещне отново с нея.
На следващия ден той отиде с колата до къщата на Саманта и я попита дали може да я остави на работното й място. — Исках да говоря с теб, Саманта — каза той.
След като Саманта седна в колата му, той сподели мислите си с нея. „Саманта, искам да наема отново теб и колегите ти. Направих грешка и искам да я поправя“, каза той, докато шофираше.
— Ами… — Саманта не знаеше какво да каже.
„Ще те наема като мениджър и ще ти плащам много по-добре от това, което печелиш в момента“, каза той развълнуван. — Ще наема и тези момчета.
— Но защо би го направил? Саманта беше объркана.
„Искам моята стара и развиваща се пицария обратно и вярвам, че вие и вашите колеги можете да ми помогнете да постигна целта си“, отговори той. — Но има и нещо друго.
„Какво е?“ — попита любопитно Саманта.
„Можем да използваме микробуса ви, за да пътуваме из страната и да продаваме пици“, отговори той. „Знам, че винаги сте искали да пътувате и мисля, че това би бил идеалният начин да изпълните мечтата си. Сигурен съм, че ще ви хареса!“
— Е, ще си помисля — каза Саманта. „Ще се свържа с теб, Джон. Благодаря за превоза!“
Джон видя Саманта да напуска колата му и да тръгва към микробуса си с храна. Той се почувства облекчен, след като сподели идеята си с нея и беше уверен, че тя ще отговори положително.
Следващата седмица Джон се свърза с бившите си служители и ги помоли да се присъединят отново към ресторанта му, след като Саманта прие ролята си на мениджър. Джон беше доволен, че всички се върнаха и реши да продължи традициите, които отказа да приеме по-рано.
Той редовно даваше на бедните хора безплатна храна, което го накара да изпита новооткрито удовлетворение, каквото не беше изпитвал никога преди. Това го накара да разбере защо Саманта беше толкова мила с двете момчета.
Няколко месеца по-късно пицарията на Джон се превърна в един от най-добрите ресторанти в града. Освен жителите, хора от съседните градове също го посещаваха и харесваха пиците.
След като видя как бизнесът му расте, Джон погледна живота си ретроспективно и осъзна, че арогантността му в крайна сметка би го довела до самота. Беше благодарен, че съдбата му даде още един шанс и че избра да бъде щедър, вместо груб. Той вярваше, че неговата щедрост в крайна сметка ще му осигури щастлив живот.
Какво можем да научим от тази история?
Отнасяйте се с другите така, както искате да се отнасят с вас. Саманта винаги беше мила с двете бедни момчета, защото им съчувстваше. Скоро Джон осъзна, че трябва да бъде мил, защото арогантността му не го доведе доникъде.
Добре е да слушате младшите си. Тъй като Джон беше арогантен, той никога не искаше да се вслуша в съвета на Саманта. Той смяташе, че тя не е мъдра, защото работеше под негово ръководство, но скоро осъзна, че тя е предимство за неговия ресторант.
Споделете тази история с вашите приятели и семейство. Може да ги вдъхнови и да озари деня им.
Източник на новината: amodays
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: