Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Ангелов е щастлив-Живее в хармониия и разбирателство, с модел
  • Новини

Шеф Ангелов е щастлив-Живее в хармониия и разбирателство, с модел

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
anashasteshasdasdsa.png

Жената на шеф Ангелов се казва Наталия и е до него от много отдавна, като всячески се стреми да се пази далеч от светлините на прожекторите и по никакъв начин не иска да става публично достояние личния живот на семейството.

Половинката на известния готвач е с визията на фотомодел, а в младежките си години е била за известно време с кариера в модата.

Любовната история шеф Ангелов и жената до него е достойна за филмова екранизация.

Въпреки че Виктор и Наталия са семейство от повече от десетилетие, той така и не сбъднал мечтата й да бъде булка.

„Сърди се, че още не сме се оженили. Планираме го, от 10 години имаме желание, но още не сме решили как да стане“, коментира хубавата новина водещият на „Хелс китчън“, чиято романтична история заслужава филмова екранизация. Кулинарният гуру неведнъж е споделял, че всъщност Наталия е неговата ученическа любов и за пръв съдбите им се преплитат, когато са едва 13-годишни по комшийска линия в столичния квартал „Люлин“.

Наталия обаче не отвръща на чувствата на Виктор, а впоследствие свързва живота си с негов близък приятел, от когото има две деца. Едва години след това, през които Ангелов развива кариерата си в чужбина и търпеливо чака любовта на живота му да му обърне внимание, все пак Наталия се развежда с първия си мъж и заживява с готвача звезда. Двамата имат дъщеричка Натали.

Двете деца на половинката си и до ден днешен шеф Ангелов гледа като свои. В интервюта винаги ги нарича „сина ми“ и „дъщеря ми“, макар да не е техен биологичен родител и да не ги е осиновил.

За момента нито един от наследниците му не е тръгнал по неговия път. Малката му щерка Натали, която е кръстена на майка си, имала афинитет към професията на баща си, но по-скоро й било интересно да пробва и оценява неговите кулинарни творения. Доведеният му син пък преди няколко месеца се превърна в риалити звезда. Март бе сред най-силните претенденти за голямата награда в първото издание на предаването по Нова телевизия „Игри на волята“, но отпадна малко преди финала заради тежка контузия на крака.

Continue Reading

Previous: Бащата на Сашко взе нелеко решение за сина си
Next: Преди 34 г. тя се родила с тегло от 566 гр. А днес помага на недоносени бебета като нея

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.