Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Ангелов е щастлив-Живее в хармониия и разбирателство, с модел
  • Новини

Шеф Ангелов е щастлив-Живее в хармониия и разбирателство, с модел

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
anashasteshasdasdsa.png

Жената на шеф Ангелов се казва Наталия и е до него от много отдавна, като всячески се стреми да се пази далеч от светлините на прожекторите и по никакъв начин не иска да става публично достояние личния живот на семейството.

Половинката на известния готвач е с визията на фотомодел, а в младежките си години е била за известно време с кариера в модата.

Любовната история шеф Ангелов и жената до него е достойна за филмова екранизация.

Въпреки че Виктор и Наталия са семейство от повече от десетилетие, той така и не сбъднал мечтата й да бъде булка.

„Сърди се, че още не сме се оженили. Планираме го, от 10 години имаме желание, но още не сме решили как да стане“, коментира хубавата новина водещият на „Хелс китчън“, чиято романтична история заслужава филмова екранизация. Кулинарният гуру неведнъж е споделял, че всъщност Наталия е неговата ученическа любов и за пръв съдбите им се преплитат, когато са едва 13-годишни по комшийска линия в столичния квартал „Люлин“.

Наталия обаче не отвръща на чувствата на Виктор, а впоследствие свързва живота си с негов близък приятел, от когото има две деца. Едва години след това, през които Ангелов развива кариерата си в чужбина и търпеливо чака любовта на живота му да му обърне внимание, все пак Наталия се развежда с първия си мъж и заживява с готвача звезда. Двамата имат дъщеричка Натали.

Двете деца на половинката си и до ден днешен шеф Ангелов гледа като свои. В интервюта винаги ги нарича „сина ми“ и „дъщеря ми“, макар да не е техен биологичен родител и да не ги е осиновил.

За момента нито един от наследниците му не е тръгнал по неговия път. Малката му щерка Натали, която е кръстена на майка си, имала афинитет към професията на баща си, но по-скоро й било интересно да пробва и оценява неговите кулинарни творения. Доведеният му син пък преди няколко месеца се превърна в риалити звезда. Март бе сред най-силните претенденти за голямата награда в първото издание на предаването по Нова телевизия „Игри на волята“, но отпадна малко преди финала заради тежка контузия на крака.

Continue Reading

Previous: Бащата на Сашко взе нелеко решение за сина си
Next: Преди 34 г. тя се родила с тегло от 566 гр. А днес помага на недоносени бебета като нея

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.