Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Ангелов се разплака пред клиенти на ВИП масата, като разбра кои са
  • Новини

Шеф Ангелов се разплака пред клиенти на ВИП масата, като разбра кои са

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
anasglaslyasyoaskyas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Предаването „Хелс китчън“ е сред най-гледаните в родния ефир, а една от причините за това е строгият характер на шеф Виктор Ангелов. Готвачът често е остър и груб с участниците, които искат да се научат да готвят по неговия начин.

Понякога той крещи и вика, а се случва дори да хвърля посуда и храна, да ги наказва и да изсипва сосове върху тях.

В последния епизод на риалитито за готварски умения обаче Ангелов показа, че и той е човек с чувства. Шефът се насълзи пред клиентите, които бяха седнали на една от ВИП масите.

 

Специалните гости, за които „синия“ отбор трябваше да готви, бяха смелите пожарникари, отзовали се на първа линия за помощ след опустошителните земетресения в Турция.

Виктор Ангелов веднага отиде на тяхната маса, за да ги посрещне: „Няма как да не се здрависам с всеки един от вас. За мен е чест. Чест е, че сте при нас“, каза им той, здрависвайки се поотделно с всеки от смелите мъже.

„Още преди да ви питам как сте, ми се пълнят очите със сълзи. Тежко беше, а?“, попита ги той като не скри тъгата си. „Все още е, и не е за разказване“, отвърнаха му пожарникарите.

„Вие си знаете. Аз спирам да задавам въпроси по темата, защото и аз се разчувствам. Тук сте, за да се постараем ние за вас. ОК?“, каза им шефът.

След това Ангелов подчерта пред „синия“ отбор колко е важно да изпълнят поръчката за специалните гости.

В този момент Васил разкри пред камерите: „Аз лично имам приятел, който е пожарникар. Той е колега с тези хора и ще направя всичко възможно, за да ги нахраня и да останат доволни“.

Все пак обаче на пожарникарите се наложи да чакат поръчката си повече от предвиденото. Това ядоса шеф Ангелов, който се обърна към Наталия и й каза: „Седят на празна маса хората“. „Ще им се извиня, шеф“, отговори тя. „Дошли са, за да хапнат нещо. Да си оправят настроението. Да се върнат в цивилизацията. Затова са дошли, а не за извинения“, контрира опитният кулинар.

Те все пак бяха обслужени, но със сериозно закъснение. Със сервитьора Наско при тях отиде и Наталия, която им се извини пред погледа на шеф Ангелов: „Добър вечер, скъпи гости. Първо иска да ви се извиня за страшно много то чакане. Искам да знаете, че за нас сте супер скъпи и безценни, не само като гости, а и за цяла България“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Млад мъж възкръсна след 20-минутна клинична смърт и разказа невероятни неща – ето какво има отвъд
Next: Майката на изчезналия Емил Боев твърди, че е жив и посочи къде е видян

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.