Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шип в петата: Как да се отървете от болката? Споделям ви рецептата на моята свекърва
  • Новини

Шип в петата: Как да се отървете от болката? Споделям ви рецептата на моята свекърва

Иван Димитров Пешев юли 18, 2023
fdsfsdfde.png

Болка в петата се появява често заради шип, който представлява изпъкналост върху костта на петата. Счита се за реактивна костна неоплазма поради хронично механично претоварване, която се възпалява при ходене и след това причинява болка.

По-често се среща при възрастни хора и хора, които стоят изправени дълго време заради професията си. Характеризира се със силна болка в средата на петата, която не позволява натоварване. Болезнените симптоми се появяват при първите стъпки след сън или при твърде дълго стоене, като се появяват в областта на петата или по вътрешната й повърхност.

Болката в петата може да бъде непоносима.

Най-простото лечение за болка в петата е бавно, няколко пъти на ден, да се повдигате на пета, което увеличава кръвообращението и калциевия метаболизъм, предотвратявайки отлагането на соли.

При силна болка помагат картофените компреси.

Картофите трябва да се измият и настържат заедно с обелката. Нанесете сместа върху марля и след това върху болното място. Увийте с найлонова торбичка и обуйте чорапи. Сменяйте компресите ежедневно. Продължителността на лечението е 7-8 дни.

Компреси с мед и сол

Смесете мед и сол в съотношение 1:1 и нанесете на възпаленото място. Отгоре сложете парче марля, залепете с лепенка и увийте с найлонова торбичка. Обуйте си чорапите и си легнете.

Лечебна тинктура с аспирин

Натрошете 10 таблетки аспирин на прах и залейте с 250 мл 70% медицински спирт и оставете да престои 1-2 дни.
Всяка вечер разклащайте тинктурата и потапяйте в нея парче сгъната марля.
Поставете превръзката на петата, увийте с найлонова торбичка и обуйте чорап. Оставете за една нощ.
Измийте на следващата сутрин с вода, избършете и нанесете малко мазен крем за крака.

След 10 процедури стъпалата и петите ще бъдат почистени от грубата кожа.

Между другото, можете да почистите ходилата си с пемза и след това да нанесете крема.

С тази тинктура може да лекувате и разширени вени. След втриване болката изчезва незабавно.

Може да се използва за компреси при остеохондроза.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо да наливате бира в тенджери и тигани? Необичаен метод, за който знаят само малцина
Next: Управител на заведение: 10 лева са достатъчни на турист да се нахрани с цаца, картофки и бира

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.