Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шкумбата се появи и заяви: Влизам в политиката
  • Новини

Шкумбата се появи и заяви: Влизам в политиката

Иван Димитров Пешев октомври 30, 2022
shkhaushmashmas.png

„Не успее ли да се състави правителство, ще се явим ние на изборите с партията ми „Българи, доволни от живота“.

Много сме и сме единни. Не ни видяхте на небосклона за гласуване за 48-ия парламент, но ние сме по-стари от всички партии – проверете само откога е БДЖ.

Майтапът настрана, ще издухаме всички на следващи- те избори.“ Това сподели навръх Димитровден комикът Димитър Туджаров-Шкумбата, създател на организацията.

Според него все още членовете на партията са малцинство, тъй като очуканите от живота българи не могат да кажат от какво са доволни.

Не изпускай тези оферти:

„Но съм намислил да направим коалиция с майката партия ББГ – „България без граждани, и БББ – „България без българи“. Всяка от тези партии си има програма. ББГ например се бори да докопа фонда на фондовете, а БББ е за чужденци. Ама вие се смеете, но ще видите как можем да спечелим изборите, ако и подобни партии се създадат“, смята Шкумбата.

Той е измислил и вариант да не се ходи на избори през три месеца, като се договорил с ЦИК:

„Като пускаш тото, има едно квадратче долу за няколко тиража – да не ходиш всеки път до пункта. Ние ще пускаме такива бюлетини. Така пускаш веднъж и то важи и за изборите след три месеца“, смее се актьорът.

Вчерашния Димитровден Шкумбата изкарал в компанията на внучето си – също Димитър. „Големият ми син Александър ме зарадва с първо внуче. Много е хубаво да си дядо“, споделя Шкумбата.

От години най-добрият разказвач на вицове не близва алкохол. В този щастлив за него и семейството му пак няма да полее повода, писа „България Днес“.

„Знаете, Ванга ми е казала да не близвам алкохол и аз спазвам завета й“. В момента Туджаров пише книга за петричката пророчица.

„Смехът е лекарство и моят съвет към всички е да го приемат по три пъти на ден – преди, след и вместо ядене, и ще се чувстват добре“, казва в интервю за БТА българският комик.

По думите му във времена на война и в трудни ситуации, пред които е изправено човечеството, хуморът е този, който спасява хората като отдушник на събралото се напрежение. Според него заради създалата се психоза, страх, породени от данните за смърт по време на пандемията хуморът в последните две години се е променил. Хората не се шегуваха в това време и прибраха усмивките си, коментира комикът.

„Нека се смеем не само на първи април“, призова Шкумбата. Той се старае от сутринта да гледа с усмивка на деня. Ако се опиташ да тръгнеш с усмивка, ти можеш да преодолееш трудностите по много по-лесен начин, каза той. Доказано е, че смехът лекува, допълни комикът.

Димитър Туджаров-Шкумбата е роден на 6 октомври 1954 г. в Петрич. По време на социализма става изразител на чувствата и отношението на хората към властта. Запазва популярността си и след установяването на демократичния режим в страната. Шкумбата е най-добре познат като разказвач на вицове.

През 1979 година завършва ВМЕИ – София, магистър е по автоматика и телемеханика. През 2009 година се дипломира с магистърска степен по реторика в СУ „Св. Климент Охридски“, във факултета по философия.

Първата му роля е във филма „Дисонанси“ (1981) на режисьора Александър Раковски, продуциран от БНТ. През 1995 г. излиза първата му не апокрифно, а легално издадена аудио касета със заглавие „Първо частно-честно нелегално радио“. В периода 1996-1999 г. той има самостоятелни хумористични рубрики в предаванията „Добро утро“ и „Събота късен следобед“. В периода 1996-1998 г. води своя рубрика, озаглавена „Неделя късен следобед“ по БНР. От 1997 до 1998 г. по телевизия „7 дни“ води собствено шоу, наречено „Шоуто на Шкумбата“. Автор е на много продукции и моноспектакли – „Смях до сълзи“, „Тежко е, но няма как!“, „Животът иска жертви, но няма да сме ние“, „Параграф 23“.

През 1996 г. излиза първата авторска хумористична книга „Шкумбата се смее“, която е преиздадена няколко пъти. През 2000 г. издава диска „Тежко е, но няма как!“, в което всички текстове и изпълнения са авторски. От 25 май 2020 г. е водещ на хумористичното предаване „Tonight with Шкумбата“ по „7/8 ТВ“.

Има многобройни участия и самостоятелни шоу-програми в много страни по света – от Русия през Мароко до САЩ. Владее и играе на български, френски, английски, немски и руски.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Неописуема трагедия: 151 загинали и стотици ранени на Хелоуин! Мачкат се един в друг
Next: Климатолог: Снегът идва съвсем скоро, камък ще се пука от студ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.