Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шменти капели! Мистерия обви кръвната проба на княгиня Калина
  • Новини

Шменти капели! Мистерия обви кръвната проба на княгиня Калина

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
hdshsndreyewtwqtr.png

Княгиня Калина е дала кръвна проба, заявил пред „Телеграф“ секретарят на Симеон Сакскобургготски Явор Кирилов. От Апелативна прокуратура – София, са категорични, че е отказала да даде кръвна проба за наличие на алкохол в кръвта след инцидента в събота.

„Даването на кръв обаче е станало твърде късно и затова пробата няма юридическа стойност. Забавянето е било, тъй като княгинята е била задържана твърде дълго пред хотела“, твърди Кирилов.

Той уточни, че сузукито, с което княгинята е ударила бариера и кашпа, не е нейно.

„Това е много стар автомобил, който се използва в Царска Бистрица, тъй като е високопроходим. Княгинята няма своя кола в България“, каза още Кирилов. По думите му Симеон Сакскобургготски в момента още е в чужбина, където има ангажименти. По документи колата, управлявана от Калина, се води на трето лице, казаха от Апелативна прокуратура – София, и отказаха да уточнят името на собственика.

В събота княгиня Калина беше хваната с 1,5 промила алкохол при полеви тест.

Това стана, след като блъсна бариера на хотел „Мура“ в курорта Боровец. Районна прокуратура–Самоков, ръководи разследване по бързо производство за шофиране след употреба на алкохол. То е било образувано в неделя, но на Калина Сакскобургготска още не е предявено постановлението за привличане към наказателна отговорност, уточниха от държавното обвинение.

С протокол за доброволно предаване превозното средство е предадено на полицията. Разследването по случая продължава, като наблюдаващият прокурор въз основа на събраните доказателства ще направи преценка дали има данни за извършено друго престъпление по транспорта – това ще се определи според стойността на нанесените материални щети при инцидента.

„Тя беше боса и се разхождаше така по паркинга. Говореше си сама. Нямаше документи.

Не знаела как се казва, би трябвало да има ЕГН, но не помнела кое е“, разказа пред NOVA наемателят на хотела, който бил извикан от служителите си след инцидента и всъщност той сигнализирал в полицията.

Според мъжа служителка на резиденция „Царска Бистрица“ тъпчела Калина с кисело мляко – между 6 и 8 кофички. Въпросната жена Величка Петрова контрира. “Представяте ли си кой би изял 6-8 кисели млека. Особено тя, която е 40-50 кг. Занесох едно мляко, защото не беше яла“, твърди Петрова.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нургюл Салимова не заслужава това от България, Злати Йочев бесен, Натали оправи нещата в БТВ
Next: Млад мъж почина само ден преди сватбата си-Два месеца по късно обаче, злополучната булка получи подарък от него

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.