Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шокиращи разкрития около внезапната смърт на фолкпевеца Васко Лазаров
  • Новини

Шокиращи разкрития около внезапната смърт на фолкпевеца Васко Лазаров

Иван Димитров Пешев октомври 6, 2023
vsasqwgsdgsdfewew.png

Известният фолкпевец Васко Лазаров почина внезапно завчера вечерта, а сигнала, че е издъхнал в колата си в с. Логодаж, е бил подаден на тел. 112.

Приятелят му Йордан Тунтев, бивш начален учител в Девето училище в Благоевград, който след два инсулта се изнесъл за постоянно да живее в с. Логодаж, е може би последният, който го е видял жив, пише Struma.bg

Фургонът, който Васко поставил в нает от него общински имот.

„Тук стана“, показа мъжът петно на пътя и разказа:

„С Васко сме добри приятели повече от 30 г. Минава през мен почти всеки ден. Вчера на обяд се отби, спря пред нас, караше един пластмасов бидон и каза, че в събота ще дойде да напълни от мен вода да си полива дръвчетата. Пита дали за Коледа, както предни години, ще изпека прасенце да се съберем и да попее, и си тръгна.

Влязох вкъщи да си работя, към 9 и нещо вечерта излязох да заключа входната врата и срещу мен светнаха прожектори. Бяха двама полицаи, питаха за Васко кога за последно съм го видял. Помислих, че нещо лошо е станало, мина ми мисълта за катастрофа. Излязох от портата и видях буса му, паркиран пред къщата ми.

Питам какво се е случило с него, а те насочиха вниманието ми надолу. Лежеше на асфалта пред вратата, главата му беше тук (показва), а краката към вратата ми. Останах шокиран, той винаги ми се обаждаше, като идва, през деня беше минал и не каза, че пак ще се качва. Това късно идване породи у мен съмнения да не му се е случило нещо, въпреки че по тялото нямаше следи от насилие.

Приятелят на Васко Лазаров в с. Логодаж Йордан Тунтев е озадачен от странните обстоятелства около смъртта му.

Знам, че работеше към транспортна фирма на някакъв Йоско от Крупник, не сме говорили много, но беше споменал, че са се разделили. На Задушница работодателят му се обадил да вози преводача, а Васко бил пил една ракийка, нали починаха и майка му, и баща му, и отказал. Той обаче настоял и Васко използвал нецензурни изрази…

Нямаше проблеми с кръвното налягане и не се е оплаквал да има здравословни проблеми – на мен ми донасяше лекарства като го помолех, за да не слизам в града. Като си сложи горе фургона, много му беше кеф, дръвчета посади тази пролет и всички се хванаха. Планираше 60-годишнината там да празнува на 10 юни, но не знам защо сбирката не се състоя. Искаше и лозички да му дам, но му казах, че още е рано за тях, не е опадала шумата.

Мечтаеше да дойде да си живее в Логодаж в тоя фургон, казваше, че му е много спокойно. След като му взеха етажа в къщата му в кв. „Грамада“, живееше в общинско жилище в жк „Струмско“. Децата не са идвали тук, доколкото знам, голямата – Вени, е в Белгия, а 17-годишния му син от втората съпруга не съм го виждал никога.

Полицаите казаха, че е получил инфаркт, но как е паднал с краката назад?! А и не се е обадил, като е дошъл… Освен това ключовете от колата бяха в него, а винаги като е идвал, а това са стотици, хиляди пъти, никога не е вадил ключа от колата, толкова е бил спокоен, че никой няма да я открадне. Той няма какво да прави нагоре на мястото в тъмното и никога не е идвал по това време вечерта, никога!

Колата на певеца вчера цял ден бе пред къщата на Тунтев, след като полицаите са прибрали ключовете.

Мой братовчед обаче ми разказа, че снощи Васко бил с някакво момиче, тя се обадила на тел. 112, но не можа да ми каже какво се е случило, нито как е изглеждала. Много му беше мерак на Васко тук да дойде да си живее, на село, но… съдба, никой не може да избяха от нея! Талантлив човек беше! Последно с Йорданка Варджийска пяха в Усойка. На „Пирин фолк” не пожела да участва, каза, че 4 пъти го е печелил, нека и други да имат тоя шанс“, разказа Йордан Тунтев.

Преди време Васко Лазаров наел общински имот в края на с. Логодаж и сложил там фургон. Съседката в една от най- близките къщи под него баба Изографка вчера обясни, че не го познава. „Знам, че горе е сложил фургон, но не съм го виждала“, откровена бе възрастната жена.

Васко Лазаров издъхна на 59 г. Аутопсия ще покаже дали инфаркт или инсулт е причината за нелепата кончина на Васко, когото всички наричаха Славея на Грамада, заради квартала, където израства. Смъртта дошла изненадващо и бързо – Васко не е боледувал и до последно беше активен в социалните мрежи. Един от последните му постове беше поздрав към всички негови колеги, които на 2 октомври честват международния ден на усмивката.

Съседката баба Изографка си призна, че не го познава, но е чувала за него.

Точно усмивката беше запазената марка на Васил Лазаров, която, съчетана с позитивизма му, винаги го правеше център на купона, където и да се появеше.

Името му ще остане завинаги свързано с фестивала „Пирин фолк“, в който през 1992 г. спечели първа и втора награда. През 2000 г. заедно с Йорданка Варджийска и песента им „Нищо не може да ни раздели“ печелят първа награда на журито. Авторските композиции, с които се представя там, са едни от хитовете, тръгнали от сцената на Летния театър в Сандански. Сред тях са: „Ти, любима, майка и жена“ и „Дари, Дари“, чиито музика и текст са дело на Никола Ваклинов.

Васко Лазаров единствен бе поканен да представи България на „Етно-фест“ – Скопие 2010 г. заедно с македонската прима Сузана Спасовска, с която работи успешно вече повече от 15 години и с която се налагат като „Балкански дует“.

Има издадени 8 самостоятелни албума и един дуетен със Спасовска. По-голяма част от песните му са по негова музика и текст.

През 2017 г. той бе специален гост на фестивала „Пирин фолк“ по случай 25-ия му юбилей. На сцената представи авторската си песен „Тугино пуста“.

Хиляди приятели, познати и почитатели на македонската песен реагираха на съобщението за неговата смърт. За него си спомни театралът от ЮЗУ Златко Павлов, който разказа как Васко се записал в неговия клас да учи филмова и тв режисура, но бързо се отказал заради пеенето. А песента е негов неизменен пътник до края на дните му.

Първите си стъпки Васко прави в състава на Дома на народната армия под ръководството на Александър Миразчийски. Той е откритие на големия цигулар и композитор Никола Ваклинов, с когото са сред създателите на авторската песен в България. Впоследствие Лазаров става многократен носител на различни отличия и награди на фолклорните фестивали в България. Освен в родината си, е изнасял концерти и в Гърция, Македония, Германия, Испания и Америка./show.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Динко се кандидатира за президент и каза невероятни неща за бъдещето на България
Next: Майки-героини! Две жени изградиха детска онкологична болница без стотинка помощ от държавата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.