Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ШОКИРАЩО РАЗКРИТИЕ: Съдия Гьонева пуснала и убиеца на двама наши известни музиканти
  • Новини

ШОКИРАЩО РАЗКРИТИЕ: Съдия Гьонева пуснала и убиеца на двама наши известни музиканти

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
sdqsduaksoti.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Съдия Татяна Гьонева Коева, която пусна на свобода Георги Николаев, брутално обезобразил 18-годишната Дебора, пусна и убиеца на сина ми“.

Това разказа пред „Телеграф“ почернената майка Мариела Николова. Тя губи сина си на 29 юни 2018 г. при катастрофа на прохода Хаинбоаз при с. Пчелиново.

За мелето с починалите музиканти Павел Дюлгерски и Николай Николов, известен като NI. сo, е обвинен турския тираджия Мехмет Калиман. „Станахме свидетели на водевил. Видях от първия ред как действа българското правосъдие и как убиец си тръгва необезпокояван, с условна присъда“, изригна майката на Николай.

Трагедията

Трагедията става на десен завой. Колата с Павел и Николай навлиза в насрещното и се блъска в автовоза, шофиран от Калиман. Николай загива на място, Павел умира 4 месеца по-късно в болница. Майката споделя, че съдия Гьонева „излиза на сцената на съдебните действия близо пет години след катастрофата“.

Толкова време е нужно на разследващите да получат исканата от потресеното семейство тройна съдебномедицинска експертиза, която сочи, че Мехмет Калиман е карал с превишена скорост и има основания да му бъдат повдигнати обвинения.

Според предишната обаче той е шофирал с допустимите 40 км/час. Три месеца продължава досъдебното производство през 2023 г. Майката твърди, че на 18 май съдия Гьонева изрича следните думи: „Не трябва да се гледа на присъдите като на наказание. Това е човекът. Той има семейство, което има нужда от него. Наказанието трябва да бъде с мисъл и грижа за хората, които продължават живота си“.

Потрес

„Не зная дали тази жена има деца, но започвам да мисля, че и майка на позиция като нейната бива задвижена от друг вид интереси, не майчински.

Обърна внимание повече на думите на Калиман, че докато е бил държан тук, жена му влязла в болница, а детето му така се разстроило, че не издържало приемните си изпити в университета“, казва Маринела. Трудно й е да говори за това, но осем месеца след катастрофата тя е диагностицирана с рак и сега се бори с него.

Прокурор

„Прокурор Анета Стоева поиска наказание от 3.5 г. условно. Калиман призна вината си, с което автоматически се влиза в режим 1/3 намаляване на присъдата. Съдия Гьонева поиска 4.5 г. наказание.

При така създалите се обстоятелства се получават точно 3 г. затвор, което е максималният срок за обявяване на присъдата за условна. Всичко стана за по-малко от 10 минути. Ние като зашеметени зрители наблюдавахме как се разиграва топката на един тенискорт“, разказва майката. Така Мехмет Калиман е освободен на момента. Това е на първа инстанция, сега семейството чака делото да се гледа на Апелативен съд – Пловдив.

Експертизи

Според първата експертиза водачът на автовоза шофирал с допустимите 40 км/час, което автоматически го оневинява, не се стига до съд и е освободен. По думите на Мариела тогава турчинът не е бил разпитван като обвиняем, а като свидетел. Следват близо 5 г., в които Калиман спокойно упражнява професията си, преминавайки през страната ни над 50 пъти.

Заключението на тройната експертиза води до заповед за задържането му. На три поредни дати мъжът не се явява. Следва европейска заповед за задържането му и при курс, който се опитва да направи през България, го хващат. Три месеца остава в ареста в Стара Загора с мярка за неотклонение „задържане под стража“, която адвокатът му оспорва, но Апелативен съд – Пловдив, не зачита искането му.

Дебора

Припомняме какво заяви съдия Гьонева при първото си изявление по случая „Дебора“ на 31 юли. „В този случай, за да има средна телесна повреда трябваше да е налице опасност за живота – ние това не го установихме. Доказателствата по делото не подплатиха обвинението за средна телесна повреда.

Тези производства са бързи, незабавни, т. е. ние трябваше въз основа само на тези доказателства да вземем решение“, посочи съдийката и обяви, че няма да подава оставка, защото много си обичала работата.

Била отличничка в гимназията

Татяна Гьонева Коева е завършила престижната ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в Стара Загора. Преподавателката й по френски език Руска Карабоянова сподели за „Телеграф“, че била отлична и дисциплинирана ученичка. Не е омъжена, няма деца. Често я виждат да разхожда кучетата си в квартала, където живее, разказаха очевидци.

Гьонева закри профила си във Фейсбук светкавично, след като бе залята от гневни постове на хора, разбрали, че тя е съдийката, пуснала на свобода Георги Николаев. Преди това дамата е споделяла непрекъснато постове за помощ на болни и страдащи хора, както и за хора в неравностойно положение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никой не вярвал, че тези две момичета са близначки. Ето как изглеждат след 20 години
Next: Култова звезда от Биг Брадър се е самоубил, трагедията е голяма!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.