Българка чака около 12 часа, за да отдаде почит на покойната кралица Елизабет II. “Ако трябваше да повторя и да чакам отново, щях да го направя”, това заяви Радост Пеева.
Както e известно кралицата почина на 8 септември, а стотиците хиляди се редиха на опашка да се поклонят пред тленните й останки в Уестминстър Хол.
Дългото чакане не бе нещо необичайно във въпросната вечер на 15 септември.
Самият Дейвид Бекъм е чакал 13 часа, след като изрично е отказал да се предреди заради положението си.
Не изпускай тези оферти:
“Не бях изненадана от опашката, очаквах да има много хора, защото знам от хората, които живеят тук, че много уважават кралицата.
Още когато слязохме с мъжа ми метростанцията “Уестминстър”, в близост до Биг Бен, беше пълно с полиция. Органите на реда ни стреснаха: Ще чакате поне 10 часа”, но аз бях твърдо решена да стоя до края”, обясни Радост, цитирана от GlasNews.
По думите й те са се наредили в 18 часа на опашката след упътване откъде точно почва. И започва голямото чакане.
Впечатление й прави, че всички са дисциплинирани и готови да чакат с часове, за да се поклонят пред своя монарх.
Другото нещо е организацията.
Тя е на изключително високо ниво. Всеки от чакащите е получил гривна с номер и различен цвят, така че пререждане не е имало.
Отделно всеки, който е чакал е получил храна и вода. През целия път е имало хора, които са давали информация и са упътвали гражданите – самите те са били доброволците, които не получават и пени за това.
Медицински екипи бяха разполжени през определено разстояние и помагаха на хора, на които им прилошаваше.
“Видях много чужденци, българска реч не чух, признавам. По принцип в Лондон се чуваме навсякъде почти, и не само тук.
Никой на опашката не се оплаква, а възрастни хора и такива в неравностойно положение не издават и звук, въпреки студа и дългото чакане”, отбелязва българката.
Около полунощ тя и мъжът й най накрая стигат до Уестминстър Хол, където започва самото чакане.
“Движехме се много бавно, по едно време всички спряха.
Умората се виждаше в хората. Имаше такива, които налягаха по тревата за кратка почивка. Оказа се, че до момента на нашето пристигане бяха минали 900 000 души и трябваше да затворят за един час, за да почистят”, припомня си Радост.
Към 3 часа мъжът й Пейо се прибира, защото скоро е на работа, но тя самата остава и отказва да се прибере.
Около 5 часа тя вече е близо до ковчега на кралицата, но първо е тежката проверка. Храна, вода, парфюми, червила, спирали и подобни всичко се отнема.
“И най-после влязох. Емоцията, която ме обзе, не мога да я опиша с думи. Никога преди не съм се чувствала така. Очите ми се наляха със сълзи, заставайки пред ковчега на кралицата. Виждах хората около мен как също се вълнуваха. Всички плачеха и се кланяха. Видях и короната”, описва момента Пеева.
Хората са допуснати само на 2 метра от тленните останки на Елизабет II.
“Когато си тръгнах краката ми бяха на рани, всичко ме болеше след тези часове, но емоцията, която изпитвах, беше по-силна.
Беше дълъг ден, но се случва веднъж в живота, чете се по погледите на хората”, добавя тя.
Радост заявява, че не съжалява и за миг за дългата вечер.
“Единственото, за което съжалявам, е че не успях да присъствам лятото на празненствата по случай 70-годишното управление на кралицата”, заяви още тя.
Пеева не е успяла да иде на церемонията по погребението в Уиндзор заради блокирането на основните пътни артерии много по-рано от обявеното, но все пак успява да каже последно сбогом на кралицата в Лондон, където хиляди хвърлят цветя при преминаването на кортежа.
“Никога в живота ми не съм виждала толкова уважение и респект”, разказва Радост.
Тя споделя, че въпреки че само от 3 години живее там, идвайки си редовно у нас, не се чувства като чужд гражданин там. Научила се много на дисциплина, респект, амбиция. А родната България се е превърнала в мащеха поради ред причини.
Радост смята, че е странно отношението и подигравките с кралицата, виждайки ги под публикации на родни медии за нейната смърт в социалните мрежи.
“Странни са и сравненията с тежката ситуация в наводнените карловски села. Едното няма нищо общо с другото. Мен също ме боли много за нещата, които се случват страната”, споделя Пеева. Тя отдава случващото се на безхаберието на нашите управници.
“Странно е и отношението към украинските граждани. Там е война! Карали скъпи джипове, ами по-богата страна е. Кой с каквото е избягал”, казва българката, живееща на Острова.
Относно предстоящите избори Радост не очаква голяма промяна, но ще гласува и то в България.
“Не искам да бъда черногледа, но от видяното последните години не вярвам, че нещо кардинално би се променило. Докато всеки дърпа конците към собствените си интереси и не мисли за народа, не вярвам нещо да се промени”, завършва тя.