Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок в Стани богат! Привлекателна лекарка оскуба Билалов с 20 бона и му седна на стола
  • Новини

Шок в Стани богат! Привлекателна лекарка оскуба Билалов с 20 бона и му седна на стола

Иван Димитров Пешев септември 9, 2022
shshosstktas.png

Твърде привлекателната лекарката д-р Иванка Александрова накара водещия Михаил Билалов два часа да точи лиги пред екрана и си тръгна с цели 20 000 лева от предаването „Стани богат“. Пловдивчанката, чието участие продължи в два епизода, направи страхотна игра и стигна до 13-ия въпрос.

Любопитното е, че в излъченото във вторник издание красавицата без да иска седна в стола на водещия Михаил Билалов, който пък застана на мястото, където са участниците. Той прие с усмивка конфузната случка, а ендокринологът от Пловдив призна, че го е направила по навик, тъй като в кабинета си обикновено е човекът, който задава въпросите. След това двамата си върнаха местата.

Цялата ситуация обаче явно донесе късмет на лекарката, която във вторник бе отговорила на първите седем въпроса, имаше два жокера и в предаването в сряда продължи играта си.

Майката на осмокласничка посочи без много да мисли „безжични слушалки“ като отговор на въпроса „Какво се дава на посетителите на мероприятията, наречени безшумни дискотеки?“ Останалите възможни опции бяха „Тапи за уши“, „3D очила“ и Билков чай“, а правилният отговор й донесе 2000 лева.

Не изпускай тези оферти:

Тя заключи като втора сигурна сумата на следващия въпрос за 3000 лева, който звучеше така: „Какво е Гринуич, чието име носи нулевият меридиан?“ Д-р Александрова посочи „Предградие на Лондон“, в конкуренцията на „Фамилия на учен“, „Древен храм“ и „Светлинно явление“ и така си гарантира втора сигурна сума.

Последва десети въпрос за 5000 лева: „Името на кое сладкарско изделие идва от наименованието на растението лечебна ружа?“ Възможните отговори бяха „Марципан“, „Пандишпан“, „Маршмелоу“ и „Гофрета“.

Тук Александрова се обади на свой колега, който веднага каза „Маршмелоу“, и тя премина към 11-ия въпрос за 10 000 лева.

„Кой наш творец редактира преамбюла на сега действащата Конституция на Република България?“, попита Билалов, а ендокринологът помоли публиката да й помогне. Най-много проценти събра Валери Петров, което се оказа и правилният отговор, докато останалите опции бяха Христо Фотев, Недялко Йорданов и Кирил Маричков.

Останала без жокери, тя се справи сама с въпроса за 20 000 лева: „Спорът „Филиокве, една от причините за Великата схизма, касае произхода на“: „Светия дух“, „Света“, „Човека“, „Дева Мария“. Лекарката показа солидни познания в областта и заложи на „Светия дух“, който се оказа верен.

„Готова съм да се откажа от всичките пари, само да видя въпроса за 100 000 лева. Това ми е най-голямото любопитство, какво стои там“, каза тя и премина към въпрос за 30 000 лева.

„Кой президент е изобразен на банкнотата от 100 000 долара от 1934 г., използвана само за междубанкови преводи?“, попита Билалов, а възможните опции бяха: „Джон Кенеди“, „Удроу Уилсън“, „Закари Тейлър“ и „Юлисис Грант“. Тук участничката се отказа, а извън играта посочи Юлисис Грант. Отговорът обаче се оказа Удроу Уилсън.

Така още в първата седмица на новия сезон на шоуто за знания зрителите видяха изключително знаеща, пък и секси, състезателка.

След заслужена лятна почивка, от 5 септември водещият Михаил Билалов отново е на работа – той и участниците в легендарната телевизионна игра „Стани богат“ са готови да споделят знания и да подарят на зрителите на bTV нова доза висококачествено семейно забавление. Още в първата седмица от завръщането си в ефира, любимото предаване на милиони по света, ще впечатли почитателите си с интересни участници с разнообразен спектър от познания и умения и нови въпроси, с които всеки пред екрана да тества общата си култура.

Първите участници, които ще седнат в „стола на знанието“, ще се представят повече от достойно. Още в първия епизод двама души с лекота ще стигнат до едно от най-високите нива в играта. Това са програмен директор на радио и любителка на високите скорости, която остава непоклатима под напрежението, и политолог с разнообразни интереси и познания, които включват ориенталистика, балканистика, право и журналистика.

В следващите дни срещу Михаил Билалов ще седнат водолаз, който свири на гайда, гледа на карти и се учи сам на португалски език и лекар, който ще грабне с лекота една от най-високите суми за седмицата – 20 000 лв. Достойно в първите издания от новия сезон се представят и останалите играчи, които впечатляват с широките си интереси, занимания и професионални постижения.

Знаменитото шоу, в което познанията могат да бъдат възнаградени с голямата награда от 100 хил. лева, ще отбележи старта на своя втори сезон в ефира на bTV с една уникална среща. Първият в историята креативен продуцент на „Стани богат“ – Колман Хътчисън ще бъде ексклузивен гост на Светослав Иванов на 4 септември в „120 минути“.

Хътчинсън е живата история на световния формат. За първия милионер, който побеждава играта, за най-голямата измама в историята на шоуто и още много тайни от кухнята, които предизвикват не по-малко емоции от самата игра. Интервюто е заснето в студиото на „Стани богат“ и завършва с въпрос за един милион, който водещият Светослав Иванов, който е бил сценарист на шоуто през далечната 2005 г., ще зададе на Колман Хътчисън.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: САЩ пуска кранчето, водопад от милиарди долари залива България, но вижте къде ще отидат и кой ще намаже
Next: Топ климатолог разкри каква зима ни очаква и в климатична криза ли е България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.