Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок! Мъж изоставен от жена си сложи бесило и запали семейния дом
  • Новини

Шок! Мъж изоставен от жена си сложи бесило и запали семейния дом

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
ziziaosotavnene.jpg

Мъж от добричкото село Крушари запали семейния дом и опита да се самоубие. Причината – жена му го е изоставила.

Пристигналите на място огнеборци и полицаи успели да спасят живота му, съобщи Про Нюз Добрич. Отзовали са се два екипа с два пожарни автомобила. Жилището на мъжа с разбито сърце е изпепелено напълно.

Пред полицаите мъжът разказал, че е изгорил дреха, вероятно напоена със запалителна течност, която оставил в къщата и излязъл.

След това се опитал да се обеси. Мъжът е отведен в Центъра за психично здраве „Д-р Петър Станчев” в Добрич, където е настанен за лечение.

Още криминално от вчерашния ден:

Жестоко убийство е извършено снощи в центъра на Враца, съобщи BulNews.

В късните часове на тел. 112 е получен сигнал за човек в безпомощно състояние. Когато спешните медици пристигнали на ул. „Стоян Калъчев“, заварили ужасяваща гледка.

На земята лежал мъж, който бил толкова бит, че бил обезобразен, като тялото и лицето му били почернели от силата на ударите. Човекът бил вече мъртъв и затова веднага бил подаден сигнал в полицията.

Пристигналите криминалисти бързо установили, че извършител на жестокото убийство е 70-годишен мъж, който е пребил до смърт своя 45-годишен син.

През униформените той признал, че му писнало от пиянските му изцепки и започнал да го бие от сутринта. Първоначално го налагал с точилката, около обед го налагал с юмруци, а вечерта го довършил с поредната порция удари.

Задържаха под стража арестуваните за убийството на германския турист в Златни пясъци

Починалият е големият син в семейството. По-късно вечерта на мястото на трагедията пристигнали майката и брата на убития.

Съседи разказват, че докато фамилията продавала плодове и зеленчуци, всичко било наред. По това време бащата работел в „Нефт и газ“ в Чирен и се грижел за децата си.

В същото време големият му син завършил висшето си образование в Свищов.

След края на търговската дейност почти цялото семейство се пропило. Убитият мъж по цял ден лежал и ставал само за да изпие 200 гр. алкохол, след което отново лягал.

Вероятно вчера между него и баща му е избухнал поредният пиянски скандал, за да се стигне дотам той да убие детето си. И в момента криминалисти извършват оглед на първия етаж в кооперацията, където е извършено тежкото битово престъпление.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Билĸaтa нa пpaбългapитe изуми света: Цери 101 болести, дава енергия и сила
Next: Край на драмата: Ето какво се случва след рокадата в bTV заради Светослав Иванов

Последни публикации

  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
  • Баща ми и аз работим в една и съща болница. Той е медицинска сестра, аз съм социален работник. Това само по себе си не е необичайно. Много семейства споделят професионалното си поприще, преплитайки съдбите си в сложната паяжина на общия занаят
  • Майка изпрати сина си в първи клас. Той стискаше здраво ръката ѝ и не искаше да я пусне. Влязоха в класната стая и учителката го усмихнато насърчи да седне на чина. Детето седна, но вместо да извади тетрадка
  • Нощта беше враг. Безмилостен, лепкав враг, който се опитваше да затвори клепачите на Петър с оловна тежест. Всяка клетка в тялото му крещеше за сън, но той я заглушаваше с поредната чаша горчиво, престояло кафе
  • Поканата дойде неочаквано, лаконичен текст от Симеон: „Ставам на тридесет. Ела да се видим. Старият адрес.“ Сърцето ми подскочи. Не се бяхме виждали от близо година, може би повече. Животът ни беше повлякъл в различни посоки
  • Въздухът в стаята се сгъсти, сякаш думите ми бяха изсмукали целия кислород. Седях на ръба на старото кресло в хола на родителите ми, а сърцето ми биеше в гърлото, оглушително и неравномерно.
  • Снаха ми, Десислава, организираше парти за разкриване на пола на бебето. Слънцето се сипеше през големите прозорци на къщата им, онази същата къща, за която брат ми Виктор беше изтеглил огромен заем, за да може тя да има своята „мечтана крепост“.
  • Когато татко почина, сякаш земята се срина под мен. Той беше всичко за мен — моята опора, моят фар в бурното море на живота, единственият, който истински ме разбираше и чиято безрезервна любов усещах като физическа прегръдка дори когато беше далеч. Райко беше човек с голямо сърце, но и с голямо състояние
  • Всичко започна с един плик. Обикновен, бял, с тънко прозорче от целофан, през което се виждаше името ми, изписано с безличен компютърен шрифт. Лежеше върху малката масичка в антрето, поставен там от пощальона
  • Веднъж си купих антична чиния онлайн. На снимката видях, че има пукнатина и се ядосах. Казах на продавача: ‘Искам отстъпка!’ Той започна да мърмори, но се съгласи. Получих я с доставка, и когато я разопаковах, останах смаян – чинията беше… не просто счупена. Беше много повече.
  • Въздухът в трапезарията беше пропит с аромата на печено пиле с розмарин и тихия, щастлив смях на сина ми Даниел. Седеше до мен, а срещу него беше Михаела – момичето, което бе откраднало сърцето му през първата му година в университета
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Доведената ми дъщеря, Лилия, която току-що бе навършила шестнадесет, поиска да организира парти край басейна. Живеехме в голяма, модерна къща с панорамни прозорци, които гледаха към безупречно поддържана градина
  • Биологичният ми баща си тръгна, когато бях толкова малък, че споменът за него беше по-скоро мъгла, отколкото картина. Беше призрак в разказите на майка ми, сянка, която се беше изпарила преди зората на моето съзнание
  • На петдесет реших да се откажа. Не от живота, а от ролята, която бях играл в него твърде дълго. Ролята на бездънна касичка, на вечен гарант за чужди мечти, на рамо, на което се облягаха не за утеха, а за да стъпят по-високо
  • Телефонът иззвъня с пронизителен, настоятелен звук, който проби тишината на следобеда. Анна вдигна поглед от книгата, която се опитваше да чете от половин час, без да успее да погълне и една страница. Сърцето ѝ подскочи. Беше звъненето, което всяка майка разпознава – не просто повикване, а сигнал за тревога. На екрана светеше името на дъщеря ѝ, Лилия.
  • Гледала съм дъщерята на снаха ми безброй пъти. Повече, отколкото мога да преброя, повече, отколкото Десислава някога щеше да признае. Аз бях удобната леля, онази, на която се звъни в последния момент, онази, чийто живот се смяташе за достатъчно маловажен
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.