Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок! Мъж изоставен от жена си сложи бесило и запали семейния дом
  • Новини

Шок! Мъж изоставен от жена си сложи бесило и запали семейния дом

Иван Димитров Пешев юли 21, 2022
ziziaosotavnene.jpg

Мъж от добричкото село Крушари запали семейния дом и опита да се самоубие. Причината – жена му го е изоставила.

Пристигналите на място огнеборци и полицаи успели да спасят живота му, съобщи Про Нюз Добрич. Отзовали са се два екипа с два пожарни автомобила. Жилището на мъжа с разбито сърце е изпепелено напълно.

Пред полицаите мъжът разказал, че е изгорил дреха, вероятно напоена със запалителна течност, която оставил в къщата и излязъл.

След това се опитал да се обеси. Мъжът е отведен в Центъра за психично здраве „Д-р Петър Станчев” в Добрич, където е настанен за лечение.

Още криминално от вчерашния ден:

Жестоко убийство е извършено снощи в центъра на Враца, съобщи BulNews.

В късните часове на тел. 112 е получен сигнал за човек в безпомощно състояние. Когато спешните медици пристигнали на ул. „Стоян Калъчев“, заварили ужасяваща гледка.

На земята лежал мъж, който бил толкова бит, че бил обезобразен, като тялото и лицето му били почернели от силата на ударите. Човекът бил вече мъртъв и затова веднага бил подаден сигнал в полицията.

Пристигналите криминалисти бързо установили, че извършител на жестокото убийство е 70-годишен мъж, който е пребил до смърт своя 45-годишен син.

През униформените той признал, че му писнало от пиянските му изцепки и започнал да го бие от сутринта. Първоначално го налагал с точилката, около обед го налагал с юмруци, а вечерта го довършил с поредната порция удари.

Задържаха под стража арестуваните за убийството на германския турист в Златни пясъци

Починалият е големият син в семейството. По-късно вечерта на мястото на трагедията пристигнали майката и брата на убития.

Съседи разказват, че докато фамилията продавала плодове и зеленчуци, всичко било наред. По това време бащата работел в „Нефт и газ“ в Чирен и се грижел за децата си.

В същото време големият му син завършил висшето си образование в Свищов.

След края на търговската дейност почти цялото семейство се пропило. Убитият мъж по цял ден лежал и ставал само за да изпие 200 гр. алкохол, след което отново лягал.

Вероятно вчера между него и баща му е избухнал поредният пиянски скандал, за да се стигне дотам той да убие детето си. И в момента криминалисти извършват оглед на първия етаж в кооперацията, където е извършено тежкото битово престъпление.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Билĸaтa нa пpaбългapитe изуми света: Цери 101 болести, дава енергия и сила
Next: Край на драмата: Ето какво се случва след рокадата в bTV заради Светослав Иванов

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.