Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок с цените от сряда! Потребителите онемяха
  • Новини

Шок с цените от сряда! Потребителите онемяха

Иван Димитров Пешев ноември 14, 2023
sdfgkfdhkfgkhfgh.png

Цените на минимум петдесет хранителни стоки в големите търговски вериги, които са се включили в кампанията на Министерството на икономиката и индустрията (МИИ), ще бъдат по-ниски от утре – 15 ноември. Те ще бъдат брандирани с логото на „Достъпно за вас“.

„Инициативата започва поетапно в партньорство с повечето от по-големите търговски вериги, като се водят разговори и с по-малки регионални такива. Целта е да се гарантират най-достъпните цени на дадени стоки от малката потребителска кошница“, коментира министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов.

„Всеки един търговски обект, който се е включил в кампанията, ще ползва логото на инициативата „Достъпно за вас“. То ще бъде позиционирано до стоката, която е предложена в конкретната седмица, както и в брошурите на търговеца. Цената трябва да е най-ниската, на която могат да предложат дадената стока“, подчерта Богданов.

Инициативата на ведомството трябваше за започне от 1 ноември, но Министерството изчакваше становище на Комисията за защита на конкуренцията по Декларацията за партньорство с търговските вериги.

Целта на инициативата е да бъдат постигнати трайно ниски цени за българските потребители.

На седмична база в МИИ ще се прави анализ, за да се следи динамиката на цените. В следващ етап на сайта на ведомството потребителите ще могат да намерят намалението на продукта и ще видят откъде могат да го закупят.

„Започнахме първия етап на кампанията от големите вериги, тъй като те са с най-много търговски обекти в цялата страна и поевтиняването ще се отрази на повече хора“, каза министър Богданов.

На втория етап започват разговори и с регионалните вериги и с малките магазини. Министерството на икономиката продължава диалога с всички потенциални партньори, които проявяват желание да се включат в кампанията, с идеята тя да достигне до потребителите във всяко едно населено място.

Инициативата обхваща осигуряване на седем продуктови групи от малката потребителска кошница, отговарящи на обичайните изисквания за качество и съдържащи всички необходим продукти за разнообразно хранене, а именно:

  • хляб,
  • захар и зърнени храни, включващи брашно, хляб, тестени изделия, макарони, захар,
  • варива, включващи ориз, зрял боб, леща, грах, нахут,
  • месо и месни продукти, включващи прясно свинско месо, прясно пилешко месо, риба, малотрайни колбаси, трайни колбаси, мляно месо (кайма),
  • мляко, млечни продукти и яйца, включващи прясно мляко между 1 процент и 4 процента масленост, UHT млека, кисели млека, кашкавал, сирене бяло саламурено, извара, яйца,
  • плодове, включващи ябълки, грозде, цитрусови и южни плодове, други пресни и замразени плодове,
  • зеленчуци, включващи домати, краставици, зеле, пипер, зрял лук, чесън, праз, кореноплодни зеленчуци, листни зеленчуци, други пресни зеленчуци, картофи,
  • консервирани зеленчуци и продукти на зеленчукова основа,
  • животински и растителни масла и мазнини, оцет и сол, включващи млечни масла, олио, оцет, сол.

На 18 октомври министър Богданов обяви, че Министерството на икономиката и индустрията започва инициативата „Достъпно за вас“ от началото на ноември, която цели да направи достъпен за потребителите пакет от стоки от първа необходимост, предлагани в търговските вериги, за определен период от време.

Хоризонтът на инициативата е осем месеца, каза Богданов по време на първото издание на форум за модерна търговия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вълшебен лек с чесън и кисело мляко ви пази от простуди и грип, само ако го знаех от по-рано…
Next: Такава бъркотия не съм виждала от Жан Виденов насам, изригна Мика Зайкова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.