Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шок: Цънцарова и Натали заплашиха да напуснат заради…
  • Новини

Шок: Цънцарова и Натали заплашиха да напуснат заради…

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2024
sgdffvdfbgfbgfgfjg.png

bTV имат огромен късмет, че са българска, а не американска телевизия. След разговора на диванчето във вторник сутрин, вероятно никой от екипа нямаше да бъде вече на работа, а някои от журналистите щяха да си търсят адвокати, ако казаното от тях беше излъчено в САЩ.

 

Малко след 6:30 сутринта проф. Рачев и спортният репортер Митко Тасев тръгнаха да обсъждат по доста непристоен начин 16-годишната Ивана Събева, която е носителка на титлата Мис Свят България и много скоро ще представя страната ни на престижния конкурс.

Някак си разговорът се завъртя от пожеланията за успех на българското момиче, през това, че не е прилично да има толкова млади участнички в подобни конкурси.

Според Митко Тасев, Ивана изглеждала по-голяма от възрастта си, а Мария Цънцарова се намеси с обобщението, че сега 16-годишните момичета са като 25-годишни.

Проф. Рачев пък дръпна бърза лекция на Тасев да не се занимава с малолетни, като подчерта не че това е неморално и не много естествено, а че законът е много строг.

„Чудно ми е откъде сте толкова запознат с това, професоре?“, контрира го спортният журналист. Рачев обаче хитро се измъкна, като отвърна, че общува с едни от най-добрите юристи.

В този момент пък Митко Тасев реши да разкаже доста мръсен виц за новите тенденции в конкурсите за мис: „На Мис Свят всички участнички бяха много притеснени, само на Мис Тайланд ѝ беше през…“.

Изумена от покъртителната посока на разговора в ефир, Мария Цънцарова обясни, че ако мъжете на канапето искат, те двете със синоптичката Натали Трифонова могат да напуснат студиото и да ги оставят да си говорят простотиите сами. Проф. Рачев обаче бързо овладя ситуацията и започна да обяснява как превръщането на мъжете в жени е част от културните традиции на Тайланд.

„Възхищавам Ви се, професоре, как и към най-просташкия разговор, можете да подходите академично и да направите така, че да не изглеждаме позорно“, заяви Митко Тасев.

„Позорно е точната дума!“, каза на свой ред Натали Трифонова и допълни, че темата за възрастта, на която момичета трябва да се явяват на конкурси за красота, е съвсем отделна тема.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-успешното развлекателно предаване в историята на българската телевизия се завръща в ефир
Next: Цяла България плаче! Почина обичаният от всички д-р Димитър Ненов

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.