Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорите гледат и не вярват на очите си, какво се случва по бензиностанциите
  • Новини

Шофьорите гледат и не вярват на очите си, какво се случва по бензиностанциите

Иван Димитров Пешев януари 7, 2024
dfgbfghfgjfgjghjgh.png

Цената на петрола на световната борса достигна най-ниските си нива от 2020 г. на годишна база, когато пандемията подкопа търсенето и потопи цените.

Намаляването на производството от страна на ОПЕК+ се оказа недостатъчно, за да поддържа цените на петрола високи и посрещнахме 2024 г. със стойности под 80 долара за барел. Според сайта Fuelo черното злато регистрира около 10-процентов спад за 2023 г.

На този фон най-масовите горива по бензиностанциите у нас също отчитат спад в цените на годишна база, като изключение прави единствено тази на пропан-бутана, която се е повишала, пише trafficnews.bg.

За последната година бензинът по българските бензиностанции е поевтинял с 3 стотинки за литър (1,14 процента) и според специализираната платформа е с тенденция поевтиняване и през следващите седмици. В началото на януари 2023 г. бензин A95 се е продавал за 2,64 лева за литър, днес средната му цена на дребно е 2,61 лева за литър.

Дизелът от своя страна е поевтинял с 36 стотинки за литър (11,92 на сто) за година, като тенденцията е цената да продължи да се понижава. В началото на миналата година литър от този вид гориво се е търгувал за 3,02 лева, а сега цената е средно 2,66 лева за литър.

Газта по бензиностанциите е единственото гориво, което отчита поскъпване на годишна база. Според Fuelo поскъпване е със 7 стотинки за литър (5,93 процента), като там тенденцията е за застой на цената. През същия период на 2023 г. пропан-бутана е струвал 1,18 лева за литър, докато в момента е 1,25 лева за литър.

Най-голямо за последната година е поевтиняването при метана. Цената му по бензиностанциите се е понижила с 1,12 лева за килограм или 31,82 на сто. В началото на 2023 г. метанът по бензиностанциите в страната е струвал 3,50 лева за килограм, а сега се продава средно за 2,38 лева за килограм.

Горивата в Пловдив държат второто място по най-ниска цена за страната, като към днешна дата бензин А95 струва средно 2,58лв./л, дизелът е 2,63 лв./л, газта – 1,23 лв./л и метанът – 2,31лв./кг.

В първите дни след Нова година председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев коментира, че трендовете на цените на горивата са понижаващи се и те трябва да се задържат за момента.

„Ако не се случи нещо, би трябвало да се задържат горе-долу на такива нива през следващите седмици“, заяви Бенчев.

На въпрос защото дизелът за година е поевтинял повече спрямо бензина, председателят на БПГА отговори, че това се е случило изцяло на пазарен принцип. Той посочи, че през лятото е имало по-сериозно търсене на бензина, защото европейските рафинерии изнасят за САЩ. Когато търсенето е по-голямо, съответно и цената е по-висока.

Светослав Бенчев добави, че поне засега не вижда притеснителни фактори, които да окажат сериозно влияние на цената на горивата до края на месеца. Най-съществено влияние върху цената им оказва тази на суровия нефт.

„Икономиките не вървят много успешно. Кризата в Червено море поне за момента не оказа сериозно влияние, защото там не са засегнати сериозно страните-производителки. Няма проблем с производството. Търсенето е сравнително слабо, особено през зимния сезон, защото хората пътуват по-малко“, допълни председателят на БПГА.

По думите му цените на горивата могат да намалеят с още няколко стотинки до края на месеца, но няма как да има по-сериозен спад.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хората гледат и се чудят: Странно явление в небето над Пловдив днес
Next: Шок! Синът на бивш финансов министър е арестуван за брутално убийство в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.