Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорите ликуват: Иде краят на скобите! Но има 1 уловка
  • Новини

Шофьорите ликуват: Иде краят на скобите! Но има 1 уловка

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
svdfbfgbgdnghnhjmhj.png

Mеталните скоби за неправилно паркиране скоро ще останат само спомен. Санкцията, естествено, няма да отпадне.

За нея ще се съобщава дистанционно, а плащането на глобата ще става чрез онлайн банкиране – с карта или виртуален портфейл.

 

За да се случи това, обаче трябва да се направят промени в Закона за движение по пътищата, както и в общинските наредби, коментираха кметове по време на форум, посветен на ролята на общините в зелената трансформация и дигитализация, организиран от Асоциацията на българските градове и региони.

„В закона сега е казано, че поставянето на скоба е принудителна административна мярка, която се реализира с техническо средство тип „скоба“. Формулировката трябва да се разшири и да се запише електронна или дигитална скоба“, коментира директорът на Центъра за градска мобилност в столицата Димитър Дилчев, цитиран от „Телеграф“.

Когато се направи въпросната промяна, общините ще могат да въведат своя регулация. Още от следващия месец май в София ще тръгнат 20 „умни“ автомобила, които ще регистрират неправилно паркиралите автомобили.

„Получих SMS. Платих дистанционно. Колата ми бе освободена. Отидох след това и си я взех. Нямаше скоба“, разказа Стоян Дамянов, който вече изпробвал новата технология.

Вариантите за дигитална скоба в столицата са няколко. Такава все още не може да се поставя, но бъдещото й приложение е част от анализа на цялостната транспортна схема на столицата.

Обсъждат се възможности, примерно, да се декларира в приложение, че приемаш да ти се постави дигитална скоба, получаваш съобщение за санкцията и плащаш дистанционно.

Вариант е също вместо метална скоба на автомобила да се постави лист с банкова сметка и ако глобата не се плати в определения срок, да се ограничи услугата „платено паркиране“, а при второ нарушение да се постави истинската скоба и да се платят двете нарушения.

Обмислят се и други варианти, които ще спестят време и нерви, но ще действат и като превенция.

„Най-добрият вариант е, когато има нормативна база и се регламентира, каква е скобата и как се констатира нарушението. Нашата визия за дигитална скоба обаче не е свързана само с нормативната уредба, а с още една междинна стъпка“, коментира Николай Недялков, собственик на компания за интелигентни трафик системи.

Според него, когато на автомобила се сложи скоба, водачът може да получи нотификация в специално приложение и ако той реши да каже автоматично „потвърждавам“ с един клик, да му махнат скобата. Тоест целият процес тече дигитално без физическа намеса.

„Това е дълъг процес – първо се анализира, след това се правят предложения в нормативната уредба, обсъжда се и се приема от общински съвет и чак тогава се връща при изпълнителя“, допълни Недялков.

Според него кота нула за подобни проекти е да се премахне хартията изцяло от системата. Включително и контрольорите да си пускат камерата на телефона и с видеопоток да регистрират нарушението.

Това вече действа на терен в Пловдив. Във Варна пък този процес бил почти напълно извървян, защото паркирането е изцяло дигитално, хартиените талони са премахнати.

Пловдив е с най-много методи за плащане. Може да се плати на паркомати, които вече са дигитални. Там системата се надгражда с приложение, което ще показва какво е натоварването не само в синя и зелена зона, но и в общинските и частните паркинги, както и местата на зарядните станции.

В София също се работи по интегрирана система. Пилотно проекти за „умна“ транспортна услуга текат във Велико Търново, Габрово, Бургас и в други градове. Те ще бъдат обявени през май.

„Когато системата се базира на изкуствен интелект, тя започва да се самообучава. Чуждите разработки се адаптират и в процеса на работа се правят фините настройки, но бъдещето е в интегрираните системи, които пестят време, а това е изключително ценен ресурс“, посочи Николай Недялков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обявиха първият работен ден след Великден и Гергьовден
Next: Ето с коя коалиция Ваня Григорова атакува парламента, кани куп известни лица

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.