Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорка си тръгна разплакана от бензиностанция, след номера които й погодиха
  • Новини

Шофьорка си тръгна разплакана от бензиностанция, след номера които й погодиха

Иван Димитров Пешев декември 17, 2022
bebnzbiasbasb.png

„Здравейте, искам да подам сигнал за нарушение на бензиностанция „Петрол“ . Ситуацията е следната. Спирам да зареждам автогаз на въпросната бензиностанция“.

Така започва писмото на жена, която зарежда гориво на бензиностанция в Раковски, предава Plovdiv24.

Бутилката ми е 30 литра, от които 80% е вместимостта и де факто трябва да събере 24 литра. А всъщност интересно как служителят зареди 31.77 литра. Възмутена съм как на тези скъпи горива продължават да обират хората.

Моля сигналът ми да бъде одобрен и разпространен, за да знаят повече хора. Благодаря!

Не изпускай тези оферти:

 

Още за горивата:

Петролът е като дивите животни – който го хване, си е негов“, казва през 50-те години на XX век един от първите американски петролни милиардери, Жан Пол Гети. От тогава досега обаче картината с пазара на петрол е много по-сложна. От началото на годината и много по-скъпа.

Войната на Русия в Украйна се води на много фронтове по целия свят.

Извън най-тежкия – този, в който всеки ден умират стотици хора, в момента се случва и една от най-мащабните икономически войни в историята на човечеството. Санкциите, които Европейския съюз, САЩ и всички останали страни наложиха на Русия, имаха за цел да намалят нейните възможности да финансира агресията си към съседни държави. До момента те може и да затрудняват Москва, но не успяват да спрат войната. От началото на декември санкциите минаха на много по-сериозно ниво.

Първо Европейския съюз наложи ембарго върху по-голямата част от петролните доставки от Русия. Двете държави, които продължават да получават петрола си оттам, са Унгария (по тръбопровод през Украйна) и България, за която правителството на Кирил Петков договори изключение, така че да приема още известно време руски танкери. В същото време държавите от Г-7 – седемте най-големи икономики в света (без Китай), обявиха свой вариант на санкциите – таван върху цената, на която може да се продава руският петрол – 60 долара за барел. При обявяването на тази марка пазарната цена беше малко над 90 долара за барел.

Държавите от Г-7 имат инструменти да наложат тази цена през собствеността върху петролните танкери, където имат сериозен дял, но най-вече през застрахователните компании, които застраховат петрола в самите танкери. През тези мерки таванът на цената може да бъде наложен практически по целия свят.

Дори и Русия да си купи достатъчно танкери (която тя се опитва да направи), те не могат да минат през места като например Босфора, ако не са застраховани. Дори да стигнат по други маршрути до например Китай и Индия, те нямат каквато и да е причина да плащат по-висока цена от тавана. Правилото на Жан Пол Гети вече не работи – Русия може и да е хванала петрола, но той не е изцяло неин.

Това е спорна мярка. Фактът, че седемте най-богати демокрации ограничават свободата в пазара на петрол, не е особено приятен. Има и притеснения, че западният свят (включително и България) може да пострада повече отколкото Русия, ако тя успее да намери алтернативни пазари, дори и на по-ниска цена. Глобалната сметка ще се прави поне след няколко месеца, но дотогава ембаргото на ЕС има преки ефекти за България.

Единствената българска рафинерия – „Лукойл Нефтохим“, е двойно критична – до момента тя работи 100% с руски нефт и се управлява от руска компания. За известно време тя може да разчита на договореното изключение и да продължи да внася, но проблемът е, че няма да може да изнася рафинираните петролни продукти в други европейски държави. Това поставя бизнес модела й пред сериозен проблем, защото нейният капацитет е много по-голям, отколкото е българският пазар. И в момента продукция от Бургас се изнася за съседни страни. Вероятността за криза – такава, в която няма да има гориво, не е голяма, но случващото се сега ще има отражение върху крайните цени на горивата (а оттам и отношение към инфлацията) през следващите месеци.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Загубата е голяма! Почина архитектът на Бузлуджа и бивш кмет на София – Георги Стоилов
Next: Майчиното сърце: Синът изпратил майка си в дом за възрастни хора. Последните й желания го разплакали

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.