Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьор избяга от мястото на смъртоносна катастрофа, без да знае, че е блъснал съпругата и сина си
  • Новини

Шофьор избяга от мястото на смъртоносна катастрофа, без да знае, че е блъснал съпругата и сина си

Иван Димитров Пешев юли 22, 2022
akstistitsot.jpg

Китайската провинция Шандун водач е избягал от мястото на ПТП, оставяйки жена си и детето си да умират, след като ги помел с висока скорост, докато жертвите пътували на електрически скутер.

По-късно полицията успяла да го задържи и когато шофьорът разбрал истината, той не можел да потисне вика от болка и страданието си, съобщава „Мирър“.

Трагедията е настъпила около 10 часа вечерта. Свидетелите незабавно извикали спешна помощ, но на момчето вече не можело да му се помогне. Жената в момента се намира в реанимацията.
На мястото на инцидента, шофьорът, наречен само по фамилията си Ван, не спира да плаче.

Преди произшествието, семейството пътувало към роднини, за да вечерят заедно. В този момент мъжът също шофирал с ван, като и той искал да стигне навреме.

Превод и редакция: БЛИЦ


Още катастрофи:

Неправоспособен и употребил алкохол водач прегази жена и отне живота й в хасковското село Жълти бряг, след което избяга, съобщи Областната дирекция на МВР в Хасково.

Снощи в 23:15 часа на спешния телефон са подадени два последователни сигнала. Първият е за сбиване до църквата в селото между група мъже, а вторият за починалата жена.

На място незабавно са изпратени униформени служители, които установили, че е възникнал скандал между две групи мъже от два рода, събрали се да празнуват.

В хода на тържеството, на което е бил сервиран алкохол, те си припомнили стари обиди и се разразил скандал.

Един от тях – на 25 г. от село Книжовник, се прибрал в родното си село, събрал свои приятели и отново се върнал в Жълти бряг с подкреплението си, използвайки лекия автомобил на баща си.

По време на разпрата се качил в колата, за да разгони опонентите си, но се ударил в стълб. След това потеглил отново и блъснал намиращата се на улицата жена от село Долни Главанак. След инцидента избягал с колата в село Конуш, където е задържан от полицаите. В хода на работата станало известно, че е неправоспособен водач без свидетелство за правоуправление.

Изпробван е с техническо средство, което отчело 1,04 промила алкохол в кръвта. Трупът на починалата 65-годишна жена е транспортиран за аутопсия.

Работата по установяване мотивите за скандала са в процес на изясняване, разпитват се множество хора, станали свидетели на инцидента. Образувано е досъдебно производство, допълват от полицията.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черна вест огласи държавата. Внезапно почина велик Български певец. Поклон
Next: Извънредно! Азис е покосен внезапно. Фолк звездата лежи прикован на системи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.