Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьор на автобус вцепени всички на АМ Тракия, спешно звънят на КАТ
  • Новини

Шофьор на автобус вцепени всички на АМ Тракия, спешно звънят на КАТ

Иван Димитров Пешев януари 20, 2024
asdcsdaosdfkvdfkvfddff.png

Автобус кара с близо 120 км/ч на заснежената АМ „Тракия“ в посока Пловдив, съобщава bTV, позовавайки се на очевидец. 

Според автора на видеото е бил подаден сигнал на тел. 112, но автобусът не е бил спрян при наближаването на един от тунелите, където е имало патрулен автомобил.

 

Агенция „Пътна инфраструктура“ съобщи, че е въведено ограничение за движението на моторни превозни средства над 12 тона по АМ „Тракия“ на територията на област София, поради обилен снеговалеж. Ограничено е и движението на МПС над 12 т по АМ „Тракия“ на територията на област Пазарджик.

„На автомагистрала „Тракия“ пътят е доста непочистен, има навявания, видимостта е намалена. Движението е интензивно, като периодично се образуват колони от автомобили и ТИР-ове. На места намаляваме скоростта до 40 км/ч“, съобщи по-рано „Фокус“, позовавайки се на гражданин, който пътува от София към Карлово.

Информацията му за актуалната пътна обстановка на аутобана в лошото време е придружена с актуална снимка, видео и предупреждението: „Ако не ви се налага, не тръгвайте на път днес!“. Кадрите са направени на автомагистрала „Тракия“, километър преди отбивката за Ихтиман в посока Бургас.

 

Ограничено е движението за МПС над 12 т с ремаркета и полуремаркета по път ІІ-37 м. Превала – Доспат, поради обилен снеговалеж.

Предупреждение от втора степен за обилни снеговалежи – оранжев код, е в сила за 14 области от Западна и Централна България. За останалата част от страната предупреждението е от първа степен – жълт код.

Най-дебела е снежната покривка в Плевен – 22 см, в Русе – 15 см, в Силистра – 12 см, Ловеч – 11 см, в Свищов, Шумен и Разград – 10 см, в София – 4 см.

Най-силни са поривите на вятъра в Сливен – около 90 км/ч, в Пазарджик – 80 км/ч, Сандански – 70 км/ч, в Бургас и на нос Емине – около 60 км/ч.

В Дунавската равнина, Добруджа и Лудогорието, както и по планинските проходи, има условия за навявания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хората с пъстри очи са по-различни от останалите
Next: Зрителите ликуват: Популярно лице на bTV се завръща в ефира

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.