Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:
Джонатан работеше по автобусния си маршрут, когато малко момиче скочи в автобуса, отчаяно молейки за помощ. Но той нямаше време да помогне, тъй като трябваше да продължи да работи и въпреки молбите й, другите пътници също не й обърнаха внимание, така че момичето си тръгна. Но когато Джонатан се прибра тази вечер, се случи нещо шокиращо.
„Моля! Някой, моля, помогнете на майка ми!“ – извика малко момиченце, когато скочи в автобуса на Джонатан. Беше пристигнал на автобусна спирка по маршрута си в Ню Джърси и никой друг не беше влязъл в колата му.
Той се стресна и се намръщи на момичето. „Какво?“
„Майка ми има нужда от помощ! Моля, помогнете ми!“ — помоли се момиченцето и Джонатан огледа автобуса си. Други пътници гледаха момичето, малко притеснени, но други напълно я игнорираха.
„Кой е това? Какво прави тя тук?“ – поиска той от жена си.
„Слушай, момиче. Нямам време да ти помогна. Обади се на 911“, накрая каза той на детето, което плачеше в този момент.
„Моля те! Майка ми!“ — настоя момичето, а сълзите й капеха свободно от очите.
Накрая Джонатан стана от шофьорското си място и избута момиченцето от автобуса си. „Съжалявам, но трябва да продължа! Можете да се обадите на 911. Просто помолете някой за телефон“, каза той по-настойчиво, докато я извеждаше от автобуса.
„Няма никой наоколо“, възрази момиченцето и големите й влажни очи бяха сърцераздирателни, но не бяха достатъчни, за да накарат Джонатан да спре да работи. Искаше да се прибере рано тази вечер и да си почине.
„Със сигурност ще намериш някого“, каза той накрая и затвори вратата на автобуса, за да продължи шофирането.
Същата вечер той пристигна у дома и поздрави съпругата си Каролайн, докато минаваше през вратата. – Скъпа, прибрах се – извика той.
„О, скъпи! Слава Богу, че си тук! Имахме най-лудия ден! Исках да ти се обадя, но не исках да ти преча на работата“, каза му тя, след като го целуна. Но тогава Джонатан замръзна. Момиченцето от по-рано седеше на дивана в хола му и го гледаше с големи очи.
„Кой е това? Какво прави тя тук?“ — попита той жена си, но Каролайн не разпозна поведението или шока на съпруга си.
„Това е, което трябва да ви кажа. Вървях се вкъщи, когато видях това красиво момиче, Сузи, да вика за помощ. Трябваше да направя нещо. Тя искаше да вземе телефона ми назаем, за да се обади на 911, след което ме взе със себе си на няколко крачки, а майка й беше отстрани на пътя в пълно безсъзнание! Можете ли да повярвате? Аз лично се обадих на 911″, обясни Каролайн. „Сузи беше толкова смела да помоли за помощ!“
Джонатан се почувства ужасно, като осъзна, че момиченцето го е молило за помощ за майка си, а той я е отхвърлил толкова лесно. Всички останали в автобуса също я пренебрегнаха и той не можеше да повярва колко ужасен беше.
— Какво друго се случи? — попита той, преглътна и седна срещу Сузи на другия диван. Каролайн седна до момичето и я прегърна нежно.
„Е, карахме линейката до болницата. Лекарите казаха, че майката на Сузи е получила инсулт и веднага я закараха на операция. Явно беше доста трудно и една от сестрите ми благодари, че действах толкова бързо“, съпругата му продължи. „Но честно казано, най-смелият и умен човек тук е Сузи.
Каролайн погледна момичето с топла усмивка, прегръщайки я с едната си ръка, за да разбере какво мисли. „Справи се страхотно, Сузи. Спаси майка си. Тя ще се оправи.“
Джонатан все още се въртеше от срама от предишните си действия, но имаше друг въпрос. „А защо си тук? Не трябваше ли да останеш в болницата?“
„Казаха ни, че часовете за свиждане се спазват стриктно, затова предложих да заведа Сузи у дома, но не исках да е сама, затова я поканих. За щастие тя каза „да“, отговори съпругата му, все още усмихната гордост от момичето.
Накрая Джонатан трябваше да признае чисто пред жена си. — Мога ли да говоря с вас за секунда?
„Разбира се“, отговори тя и те отидоха в спалнята си, за да обсъдят. В края на това Каролайн беше побесняла. „Как можа? Майка й можеше да умре!“
„Знам, знам! Толкова ме е срам от себе си. Какво мога да направя?“ — изплака той, като се хвана за главата.
„Трябва да се извиниш на това момиченце. Точно сега“, настоя Каролайн, сочейки с пръст вратата.
Това беше правилното нещо, така че той последва нейните искания. — Сузи, помниш ли ме? — започна той, сядайки до момичето.
Сузи го погледна с големите си очи и кимна бавно.
Джонатан също кимна. „Искам да ти кажа, Сузи, че много съжалявам за действията си по-рано днес. Трябваше да изляза от автобуса и да ти помогна веднага. Мислиш ли, че можеш да ми простиш?“
Сузи се усмихна бавно и отново кимна. — Да — каза тя тихо.
„Благодаря, много ви благодаря“, промърмори емоционално той, а красивото дете го прегърна. Вероятно му беше простила бързо, защото майка й беше добре благодарение на действията на Каролайн.
На следващия ден те посетили майката на Сузи и го правели всеки ден, докато тя не била изписана от болницата. Двете семейства в крайна сметка станаха добри приятели.
Междувременно Джонатан се опитваше да помага на хората, особено на всеки, който го поиска, винаги когато можеше. Никога повече нямаше да направи тази огромна грешка. Можеше само да благодари на Бог, че жена му беше там, за да помогне за спасяването на майката на Сузи.
Какво можем да научим от тази история?
Най-добре е да слушате децата, когато ви молят за помощ. Джонатан пренебрегна молбите на Сузи и резултатите можеха да бъдат трагични.
Извинете се бързо, когато знаете, че сте направили грешка, особено на децата. Каролайн накара Джонатан да се извини на Сузи и той го направи възможно най-скоро, защото дори децата заслужават извинения от възрастни.
Споделете тази история с приятелите си. Може да озари деня им и да ги вдъхнови.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: