Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьор помете млада жена на пешеходна пътека, избяга с мръсна газ, а после се случи невероятното
  • Новини

Шофьор помете млада жена на пешеходна пътека, избяга с мръсна газ, а после се случи невероятното

Иван Димитров Пешев декември 8, 2022
shsfaosfoasfias.jpg

Когато в петък следобед студентката Теодора Василева тръгва на работа, изобщо не предполага, че ще се озове в болница след удар на пешеходна пътека. За щастие тя е с леки наранявания.

Дни след сблъсъка Теодора търси хората, които са ѝ помогнали. Пише в социалните мрежи, за да се свърже със спасителите си. Но на нейното съобщение отговаря виновникът за инцидента.

„Часът беше около 4:20 или 4:30. Дават ми път от двете платна коли. Аз тръгвам да пресичам и вече виждам как един шофьор изпреварва колите, които са ми дали път и ме блъска.

Блъска ме точно така в крака и аз съответно падам. Хвръквам назад и падам. Удрям си главата и след това си удрям лицето в цимента. То беше ужасяващо. Той ме блъсна, даже не наби спирачки. За първи път ми се случва някой да ме блъсне на пешеходна пътека“, разказва потърпевшата Теодора Василева.

Не изпускай тези оферти:

Вместо да спре шофьорът дава газ и бяга. А Теодора остава на платното.

„Аз даже лежах на платното, а той ми заобиколи протегната на платното ръката и продължава. Не спира. Следователно спират мъжете, които са в другите коли.

Шофьорите слизат от колите, за да ми помогнат. Виждат, че съм в „неизправно състояние“, опитват се да ме вдигнат от земята. Виновникът избяга, не се върна, защото аз гледах натам дали ще се върне. Не, той ме заобиколи, той продължи напред. Той не се върна“, продължава разказа си жената.

Теодора не успява да види нито човека зад волана, нито номера на колата. Ударът обаче става пред свидетели от спрелите коли.

„Той караше много бързо. Видях само, че е с черна колата. Не видях номер, не видях нищо. Хората казаха, че е нещо ужасяващо. Не го пожелават на никого.

Те просто се бяха ужасили от това той как изпреварва и не спира“, продължава разказа си потърпевшата. На Теодора помагат две момчета от спрелите след инцидента коли и я карат в „Пирогов“. Следват прегледи и разпити от полицията.

„Докторите ми казаха, че съм с охлузвания по тялото. Слава Богу нямам никакви счупвания. Здрава съм. Само лицето ми е пострадало.

Наплашена съм и ме е страх да дойда в София, защото те постоянно карат така. Чисто психически изобщо не ми се отрази добре. След това ходихме по психолози. Те също говореха с мен“, казва Теодора.

Дни след инцидента младото момиче споделя за случая в социалните мрежи, в опит да открие хората, които са ѝ помогнали. Вместо тях обаче получава неочаквано обаждане от избягалия шофьор.

„Много се извинява, съжалява, казва, че не е искал така да стане. Предлага ми обезщетение. Не ми е предложил конкретна сума, само казва, че ще направи каквото аз кажа.

Аз не се интересувам от парите, от обезщетението, което те ще ми дадат. Това не ме вълнува. Искам просто да се спре това нещо. Той настояваше да се видим днес.

Аз следователно казах, че ще се чуем допълнително. Не желая да виждам това лице. Ако адвокатът ми реши да се свърже с него – аз не желая“, категорична е Теодора.

Шофьорът признава по телефона за инцидента, но отказва коментар. А пострадалото момиче продължава да търси хората, които са ѝ помогнали в минутите след сблъсъка.

 

„Отново благодаря на момчетата, които ме закараха в болница. Нека бъдем хора, нека има повече като тях. Много ще се радвам, ако те се свържат с мен. Вече има публикация.

Дала съм номер в публикацията. Могат да се свържат с мен. Искам да поддържам контакт с такива хора“, казва Теодора.

Полицията продължава да работи по случая.

Continue Reading

Previous: 50 дни майка не може да погребе сина си Виктор, убит в Германия
Next: Съседката си остъкли балкона и ме покани на гости да ми се похвали, не съм вярвала, че ще го кажа, но е божествено

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.