Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьор спря полицаи с молба, те постъпиха уникално
  • Новини

Шофьор спря полицаи с молба, те постъпиха уникално

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2022
shosfaisfoafa.jpg

При изпълнение на служебните си задължения мл. експерт Димитър Шейтанов и старши полицай Иван Подскочиев били спрени от водач на лек автомобил в района на бул. „Цариградско шосе“.

Видимо притеснен, шофьорът ги помолил за помощ и им обяснил, че превозва малко дете, получило гърч вследствие на висока температура.

Без никакви колебания двамата полицаи включили светлинната и звукова сигнализация и в засиления трафик по възможно най-бързия начин съпроводили частния автомобил до УМБАЛ „Свети Георги“.

В резултат на тяхната навременна намеса на болното дете е оказана своевременно спешна медицинска помощ.

Не изпускай тези оферти:

Директорът на ОДМВР-Пловдив ст.комисар Димитър Балев изрази сърдечна благодарност на двамата служители от Шесто РУ и им пожелава сили, увереност и енергия да служат на страната на доброто.

Още добри новини от България:

Добри новини за 3-годишния Георги от Хасково, който се лекува в Истанбул. На страницата Помогни на малкия Гого, семейството споделя последните новости, свързани с терапията на детето.

“ЕЕГ е чисто! Неврологът ни препоръча поетапно и по схема да намаляме лекарството за епилепсията, което Гого приема. Паралелно с това, ни предписа нов медикамент, с който да подпомогнем развитието на говора. Прегледът при ортопеда протече страхотно.

312727768 444309364476737 1176043254006454013 n

Докторът беше очарован от състоянието на Гого и ни поздрави за усилията, които полагаме, за да върви нашият герой напред. Вече можем да мислим за втората операция на тазобедрените стави, при която ще бъдат премахнати планките от крачетата на Гого. Най-късно до 6 месеца тя трябва да се осъществи.

Благодарим на Бог и на всички вас, че сте до нас и ни подкрепяте! Без вас ние не бихме могли да стигнем до тук и да вървим напред! Пред нас има още дълъг път, но ние не се отказваме, защото Гого е боец!”, пише семейството.

На Гого можете да помогнете по следните начини:

Чрез превод по дарителската сметка на Гого:
Първа Инвестиционна Банка, IBAN BG54FINV91501317483321
BIC: FINVBGSF, валута: Лева
Титуляр: Георги Михайлов Цонев

Чрез PAY PAL: [email protected]

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как ще се променят пенсиите ни при преминаване към еврото
Next: Не позволявайте да снимат личните ви карти

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.