Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шушулките, които обичаме да късаме още от деца се оказаха много полезни
  • Новини

Шушулките, които обичаме да късаме още от деца се оказаха много полезни

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
shhuhsudkasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Искам да ви запозная с дървото рожков и особено с неговия плод – шушулка.

Рожковът е вечнозелено растение от сем. Бобови, характерно за Средиземноморския регион. Отглежда се заради ядивните шушулки, които били важен източник на захар в миналото, преди захарното цвекло и тръстика да получат своето разпространение.

Изсушените неразтворени шушулки могат да се ползват и за музикален перкусионен инструмент, подобен на маракасите.

Рожковът расте добре в топъл, умерен и субтропичен климат, като понася добре горещи и влажни крайбрежни зони. Устойчиво е на суша. Рожковът е типична култура за южните части на Португалия, Испания и италианските острови Сицилия и Сардиния. Дървото започва да ражда плодове след 6-та година.

Когато достигне 12-годишна възраст, то лесно може да даде 50 кг. плод на година. Колкото повече старее дървото, добивът от него се увеличава – до 100-120 кг. Удивително е, че може да продължи да ражда 100 кг.

Сушен рожков се яде традиционно на еврейския празник Ту Бишват. Напитки от рожковен сок се пият на ислямския празник Рамадан. В наши дни семената /плодовете/ се използват в козметиката, за обработка на тютюн и производство на хартия. Рожков на прах или парченца се използват също като съставка, заместител на шоколада, за сладкиши и торти.

Много хора смесват рожков със сурово какао за по-добър вкус. В какаото има много мазнезий, докато в рожкова има много калций. Той съдържа около 3 пъти повече калций от какаото, а само 60% от калориите му. Освен това рожковът съдържа витамин B1, колкото ягодите, повече вит. А от аспержите. Известно е също, че рожковът има терапевтичен ефект при диария и помага при гадене, повръщане и стомашно разстройство. Рожковият плод също е богат на инотосил, който влияе положително на хора с инсулинова резистентност и поликистозни яйчници.

Ядивната част на рожкова е шушулката. Тя е подплатена от мека кафеникава пулпа, която съдържа високо количество захар. Узрялата шушулка се изсушава или пече и от нея могат да се приготвят брашно или сиропи, захар, меласа, заместители на какао. От семената на растението се произвежда стабилизатор Е410 – каробин с широко проложение в хранителната индустрия.

Здравословни ползи:

От семената на рожкова е изолиран подобен на глутен белтъчен комплекс, наречен каробин. От него може да се приготви тесто за хляб, което не съдържа глутен и е с добри хранителни и вкусови качества. В пулпата на рожкова се съдържат и танини /галова киселина/. Те имат положителен ефект при лечението на остра диария при деца.

Сладкиш с рожков и лешници – за 24 броя

Продукти:

150 г. меко масло
150 г. захар
1 яйце, със стайна температура
60 г. меласа
1 с. л. ванилова есенция
200 г. брашно
60 г. брашно от рожков
2 ч. л. бакпулвер
щипка сол
120 г сурови смлени лешници
24 цели сурови лешници /30-40г./

Фурната се нагрява на 180 градуса. Маслото и захарта се разбиват с миксер, докато сместа стане на крем. Добавя се яйцето и сместа отново се разбива. Изсипва се меласата и ваниловата есенция. Разбиват се, докато се получи пухкава еднородна смес.

Отделно се смесват брашното, рожковът, бакпулверът, солта и смлените лешници. Разбъркват се добре и се добавят към маслено-яйчната смес. Разбиват се с миксер с приставка за тесто на слаба скорост или на ръка с дървена лъжица, докато всичко се смеси добре и се образува меко тесто. От тестото се правят топки, колкото орех.

Подреждат се в тава върху хартия за печене. В центъра на всяка топка се забожда по един цял лешник. Сладките се пекат в предварително нагрята до 180 градуса фурна. След като се извадят от фурната се оставят за 3-4 минути в тавата и тогава се пренасят върху решетка. Оставят се, докато се охладят напълно.

Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е средства от народната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: При засаждане на доматите използвайте следния трик за здрави растения и богата реколта
Next: Кокошки в българско село снасят зелени яйца, не е за вярване колко са полезни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.