Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щастието сполетя Ивет Лалова, не е на себе си
  • Новини

Щастието сполетя Ивет Лалова, не е на себе си

Иван Димитров Пешев април 27, 2024
vsdfbfgbddngfhgnfghnhgnhg.png

Голям фурор предизвика раждането на момченцето на шампионката ни по лека атлетика Ивет Лалова – Тиаго. Той се роди преди ден в Рим, приветстван от цял свят и таткото Симоне Колио.

„Благодарим ти, че ни избра за свои родители. Много те обичаме и сърцата ни са толкова пълни!“, написа славната ни лекоатлетка и публикува ръчичката на мъничето. Поздравления за Ивет заваляха от цял свят.

Само след дни Лалова ще бъде изписана с новороденото, като за нея в първите дни ще се грижи майка й Лили. Симпатичната кинезитерапевтка вече е при дъщеря си, готова да гледа бебето, когато се наложи. Любимата свекърва на Ивет – Дита, която е по-възрастната от майка й, вече е приготвила подарък за внука си, който се пази в тайна.

 

 

„Вече официално съм лелче!“, сподели пък от своя страна и сестрата на Ивет – Ани, която заедно със съпруга си – актьора Август Попов, също се стягат през лятото да видят бебето, като им гостуват.

За съжаление на Ивет и сестра й на щастливата новина не може да се порадва техният баща Мирослав, който си отиде от този свят преди две години.

 

 

„Много се надявам да имам още деца. Много искам. Добрата връзка трябва да ти помага и да те прави по-добър човек“, казва щастливата Ивет. Тя и Симоне имат домашен любимец – прочутото куче Токио, което не смятат да държат настрани от бебето.

Всъщност лекоатлетката и Симоне живеят от години в къща в Ристи. С появата на Тиаго те се преместиха в по-просторно жилище.

Двамата се венчаха през 2013 г. в града, в който живеят – Риети. Церемонията беше в църквата „Сан Доменико“, а Ивет блестеше с красивата си рокля и широката си усмивка. Ивет и Симоне са по цял ден заедно – не само вкъщи, но и по време на тренировки. Симоне е един от най-добрите физиотерапевти и основна причина за спортното дълголетие на Лалова.

Continue Reading

Previous: Емилия проговори пред Гала за раздялата с Башур – истината ще ви смае!
Next: Юксел Кадриев смая зрителите на БТВ с тази чудесна вест

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.