Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щастлив момент! Момчето, което бе ударено от мълния и семейството му с благодарности към всички помогнали
  • Новини

Щастлив момент! Момчето, което бе ударено от мълния и семейството му с благодарности към всички помогнали

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
fxghfghfghtrhtr.png

Пред медиите застана семейството на момчето, което преди повече от седмица бе ударено от мълния в град Бургас.

Заедно те изразиха своята благодарност към всички хора, които помогнаха на детето да оцелее и да се възстанови.

Осемгодишният Георги бе успешно изписан от болница УМБАЛ-Бургас. Пред журналистите той сподели, че се чувства добре, че желае да играе футбол, но не иска повече да ходи на плажа – в това бе категоричен.

Семейството изрази своята огромна благодарност към хората, които им помогнаха да откарат детето до болницата, както и към всички лекари, които дадоха всичко от себе си, за да се борят за живота на сина им.

Щастливите родители споделиха как една дама им е помогнала и ги откарала с колата си, дори минали на червено през града, помогнал и мъж. Семейството е изключително благодарно и на целия екип на болничното заведение, тъй като именно благодарение на тях, детето им е живо и здрави.

Те разказаха, че в деня на инцидента бурята станала много страшна за 5 минути и те веднага започнали да реанимират детето, пишат от дарикнюз.бг.

„Първата случайна кола, която срещнахме и хората бяха вътре, просто се качихме вътре и тръгнахме към болницата. Само се надявахме, че той ще оцелее. Благодаря на Господ, добре е, жив е, здрав е, няма увреждания.

Благодаря на хората, на докторите, на кмета, тъй като имаше готовност да го транспортират до София със самолет, благодаря на полицаите, но най-вече благодаря на лекарите. Дължа живота на детето ми на тях“, каза през сълзи бащата.

Майката допълва, че цялата болница са им оказали помощ и отправя благодарности към всички. Родителите завършиха с това, че за тяхна радост този случай е имал щастлив край и прегърнаха своя син.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Двaмa бpaтя близнaци ce oжeнили зa двe cecтpи близнaчки: Кoгa видитe тeхнитe дeцa, нямa дa Ви ce вяpвa
Next: Тази неделя, 6 август е Преображение Господне: небето се отваря и се сбъдват желания! Ето какво се прави

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.