Изповедта на една майка , чиято дъщеря я упреква заради нейната чистота, крие сурова истина, с която се сблъскват не един и двама възрастни хора.
Г-жа Тереза се бори с проблемното поведение на дъщеря си – от една страна, тя е щедра и грижовна, купува й всичко, води я на прегледи, когато трябва, помага й да решава проблемите в къщата и вика майстор, когато се наложи…
Но всеки път, когато посещава майка си за неделен обяд, вместо да каже здравей, тя започва да се оплаква, че къщата не е чиста и че мрази да яде у тях.
„Първо проверява дали чиниите ми са чисти, бърше всяка лъжица и вилица.“ След това започва да нарежда – защо не мия чиниите в миялната машина, а на ръка, а аз съм сама и ми трябват три дни да ги събера в машината, не, по-лесно ми е сама да си ги измия.
Тогава тя веднага забелязва, че я стълбите не са чисти, я чаршафът й е „пълен с петна от последния път“. Накрая ми прави забележка да облека чиста риза по време на обяда.
Станала е досущ някоя изискана градска дама, която смята, че сега може да ме критикува за чистотата на дома ми”, признава възрастната Тереза.
Както сама признава, тя се опитва да поддържа всичко подредено, но къща с градина на село не е лесно да се поддържа толкова безупречно чиста, какъвто е случаят с малък апартамент в града.
„Чистя три дни преди да дойдат, а след това нося дърва в кухнята и пак има стърготини навсякъде.“
Не можеш на село, ако се занимаваш с дървета, ниви, цветя, зимнина, лечебни билки, ако готвиш всеки ден, не винаги можеш да си идеално чист.
Внучката дотогава слуша майка си, че и тя започва да се оплаква. Добре че за щастие зет ми е толкова добър, че не се меси в нашите разправии“, казва жената.
„Дъщеря ми не разбира колко е стресиращо за мен“
„Не мисля, че тя дори мисли за факта, че ме обижда толкова много и че всеки път, когато се върнат в града, аз съм й сърдита с дни. Няма с кого да говоря за това в селото, всеки се хвали с децата си, а аз знам, че ничия къща не е идеално чиста и подредена“, казва г-жа Тереза.
„Като сравнявам с другите, дъщеря ми и зет ми са трудолюбиви, всичко са получили благодарение на висшето си образование и сами са се преборили за добра работа. Няма нещо, което дъщеря ми да не ми купува – от дрехи до храна.
Най-близката ми съседка трябва да осигурява прехраната на неспособния си син от мижавата си пенсия, защото буквално „я съблича до голо“, щом дойде пенсията.
Предполагам, че той скоро ще навърши петдесет години и работи малко, а и не работи какво да е, няма да навлизам в това, но знам, че непрекъснато цеди пари от нея. И тя ще му даде последната стотинка, не я обвинявам, аз самата съм такава“, казва Тереза.
Безусловна любов
Любовта й към дъщеря й, зетя и внучката й е безусловна. „Съпругът ми почина рано, от тогава се справям сама, така че просто искам да ме оставят на мира.“
Казвам й да ме остави вкъщи както си е, моя си е, но тя не ме слуша“, казва още жената.
„Сега обявиха, че ще идват за няколко дни за празниците, нямам търпение да доведат внучката, защото не сме се виждали отдавна.
Но да ви кажа честно, още отсега ме е страх, че дъщеря ми ще намери косъм в яйцето, щом се прибере, а понякога имам чувството, че това е всичко, което търси. Но какво да правя, като ги обичам толкова много, а не знам какво ще донесе утрешният ден и колко ще ме бъде още”, завършва Тереза.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: