Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще ви настръхне косата, когато разберете кой е убиецът от Разсадника
  • Новини

Ще ви настръхне косата, когато разберете кой е убиецът от Разсадника

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
stasurasurasu.jpg

Обвиниха 23-годишния мъж за смъртта на таксиметровия шофьор в събота в кв. „Разсадника“, научи Нова.

Той е привлечен под отговорност за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлена средна телесна повреда. Задържан е за 72 часа.

В началния етап на разследването са извършени оглед на местопроизшествие, назначена е съдебномедицинска експертиза за изясняване на причината за смъртта на починалия, разпитите на свидетели са продължили и през нощта.

Извършено и претърсване на лек автомобил, като протоколът е внесен в съда с искане на СГП за одобрението му.

Не изпускай тези оферти:

След запознаване със събраните доказателства, наблюдаващият прокурор е преценил, че те са достатъчни за привличане на Й. И. към наказателна отговорност.

Предстои да бъде взето решение относно мярката за неотклонение на обвиняемия.

Таксиметров шофьор загина след побой в София. Всичко се случило след засичане на пътя в столичния кв. „Разсадника“. За трагедията е задържан 23-годишен мъж.

А колеги на починалия таксиметров шофьор се събраха на спонтанен протест и блокираха движението по „Орлов мост“ късно в събота, търсейки справедливост. Инцидентът става в столичния кв. „Разсадника“. По информация на Нова таксиметров шофьор засякъл лека кола, в която са били момче и момиче.

Петя Илиева става свидетел на конфликта.

„Видях двете коли как се засякоха. От колата изскочи младеж и започна да налага шофьора на таксито и той излезе от колата. Като най-вероятна причина за агресията е това, че са се засекли на еднопосочната улица“, разказва Петя Илиева.

На мястото пристига и братът на таксиметровия шофьор.

„Брат ми звънна и само чух „Брат, бият ме“. Не можеше да говори по телефона. Изтичах до тук да видя какво става. Видях го в колата целия жълт. Докато отида до него брат ми припадна и си глътна езика. С какво са го били, как са го били – не мога да ви кажа“.

След боя 34-годишният шофьор на такси изпада в безсъзнание и се свлича на земята. А спешните медици на място единствено констатират смъртта. Аутопсия ще покаже дали мъжът е загинал в следствие на побоя, при падане на земята или е получил инфаркт.

Инцидентът става на метри от болница „Света София“. „Толкова ли не можаха да свалят една апаратура да му помогнат. Все пак това е болница. Да родилно е. Но е болница и са медици. Как могат да допуснат младо момче да си отиде, три дечица е оставил“, заяви Весела, братовчедка на починалия.

Нападателят е задържан в МВР болница с хематоми. Той има регистрации за шофиране след употреба на алкохол и дрога. По неофициална информация разследващите работят и по втора версия – за това, че в скандала се включва приятел на таксиметровия шофьор, с когото се нахвърлят да бият 23-годишното момче. Близките на загиналия мъж, обаче настояват за справедливост.

„Искам до живот да му дадат на този човек. Ако излезе, ще му стъжним живота цялата рода тук“, сподели братът на починалия.

След трагедията в знак на протест близки на таксиметровия шофьор отидоха пред полицейското управление в района, а след това блокираха бул. „Тодор Александров“. В блокадата се включиха и таксиметрови коли.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От преди минути: Тотален обрат с версията за убийството на таксиметровия шофьор
Next: Тя cмecи бaнaн и биpa: cлeд ceдeм дни нe мoжeшe дa пoвяpвa, кaквo ce cлучи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.