Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще ви настръхне косата, когато разберете кой е убиецът от Разсадника
  • Новини

Ще ви настръхне косата, когато разберете кой е убиецът от Разсадника

Иван Димитров Пешев октомври 9, 2022
stasurasurasu.jpg

Обвиниха 23-годишния мъж за смъртта на таксиметровия шофьор в събота в кв. „Разсадника“, научи Нова.

Той е привлечен под отговорност за причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлена средна телесна повреда. Задържан е за 72 часа.

В началния етап на разследването са извършени оглед на местопроизшествие, назначена е съдебномедицинска експертиза за изясняване на причината за смъртта на починалия, разпитите на свидетели са продължили и през нощта.

Извършено и претърсване на лек автомобил, като протоколът е внесен в съда с искане на СГП за одобрението му.

Не изпускай тези оферти:

След запознаване със събраните доказателства, наблюдаващият прокурор е преценил, че те са достатъчни за привличане на Й. И. към наказателна отговорност.

Предстои да бъде взето решение относно мярката за неотклонение на обвиняемия.

Таксиметров шофьор загина след побой в София. Всичко се случило след засичане на пътя в столичния кв. „Разсадника“. За трагедията е задържан 23-годишен мъж.

А колеги на починалия таксиметров шофьор се събраха на спонтанен протест и блокираха движението по „Орлов мост“ късно в събота, търсейки справедливост. Инцидентът става в столичния кв. „Разсадника“. По информация на Нова таксиметров шофьор засякъл лека кола, в която са били момче и момиче.

Петя Илиева става свидетел на конфликта.

„Видях двете коли как се засякоха. От колата изскочи младеж и започна да налага шофьора на таксито и той излезе от колата. Като най-вероятна причина за агресията е това, че са се засекли на еднопосочната улица“, разказва Петя Илиева.

На мястото пристига и братът на таксиметровия шофьор.

„Брат ми звънна и само чух „Брат, бият ме“. Не можеше да говори по телефона. Изтичах до тук да видя какво става. Видях го в колата целия жълт. Докато отида до него брат ми припадна и си глътна езика. С какво са го били, как са го били – не мога да ви кажа“.

След боя 34-годишният шофьор на такси изпада в безсъзнание и се свлича на земята. А спешните медици на място единствено констатират смъртта. Аутопсия ще покаже дали мъжът е загинал в следствие на побоя, при падане на земята или е получил инфаркт.

Инцидентът става на метри от болница „Света София“. „Толкова ли не можаха да свалят една апаратура да му помогнат. Все пак това е болница. Да родилно е. Но е болница и са медици. Как могат да допуснат младо момче да си отиде, три дечица е оставил“, заяви Весела, братовчедка на починалия.

Нападателят е задържан в МВР болница с хематоми. Той има регистрации за шофиране след употреба на алкохол и дрога. По неофициална информация разследващите работят и по втора версия – за това, че в скандала се включва приятел на таксиметровия шофьор, с когото се нахвърлят да бият 23-годишното момче. Близките на загиналия мъж, обаче настояват за справедливост.

„Искам до живот да му дадат на този човек. Ако излезе, ще му стъжним живота цялата рода тук“, сподели братът на починалия.

След трагедията в знак на протест близки на таксиметровия шофьор отидоха пред полицейското управление в района, а след това блокираха бул. „Тодор Александров“. В блокадата се включиха и таксиметрови коли.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: От преди минути: Тотален обрат с версията за убийството на таксиметровия шофьор
Next: Тя cмecи бaнaн и биpa: cлeд ceдeм дни нe мoжeшe дa пoвяpвa, кaквo ce cлучи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.