Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще ги линчувате: Майка разкри най-гнусната постъпка на Петков и Василев, удариха дъното
  • Новини

Ще ги линчувате: Майка разкри най-гнусната постъпка на Петков и Василев, удариха дъното

Иван Димитров Пешев юли 6, 2022
duddanodaotot.jpg

Потребители на социалните мрежи продължават да се възмущават на решението на депутатите да не отпуснат допълнителни средства за лечение и трансплантации на болни деца.

Сред поразените от случилото се в НС са Зина Любенова и адв. Росен Рашков.

припомня, че 99 депутати гласуваха против увеличаването на финансирането за болни деца.

Ето какво пише Зина Любенова, която е майка и част от много благотворителни каузи за болни деца:

„Чакайте сега да осмисля малко!

Гласува се увеличение на парите за лечение и трансплантация на БОЛНИ ДЕЦА!

Против :

ПП – от 64 депутати 55 са против, 9 се въздържат!

БСП – 26 депутати – 26 против

ДБ – 16 депутати – 13 против, 3 – въздържали се

Независими 6 депутати -5 против, 1 въздържал се!

Няма да питам партиите защо са против увеличението на парите за лечението на БОЛНИ ДЕЦА!

Питам тези, които гласуват за тези партии как ще гласуват за тези, които са против повече болни деца да имат шанс за лечение и живот!

Оттук нататък няма нищо, което да ме накара да променя мнението си за тези партии!!!

Обяснението в Бюджетната комисия било, че има достатъчно средства във Фонда за лечение на деца. В същото време НЗОК дължи 130 милиона на чужди болници, които лекуват деца. Пълни малоумници!“

Адвокат Росен Рашков буквално изригна в мрежата по същата тема. Той запита депутатите добре ли са спали през нощта, след като са взели подобно решение.

Ето какво пише той:

„Искам да попитам всички гласували вчера в парламента „против“ увеличение на парите за лечение на деца :
Уважаеми народни представители, снощи спахте ли добре ?!

Парите са налични, просто се взема малка част от заделените за ваксини срещу Ковид-19 – 120 000 000 – (Сто и двадесет милиона лева) и се дават за лечение на болните деца. Много често, това за тях е последна надежда за живот.
Не знам изобщо как успяхте да натиснете бутоните?! Срещу децата на България. Позор!

Тоест, за неразбралите – гласуващите „против“ депутати, са готови да заменят живота на българските деца, за да обслужват ваксинацията за Ковид-19. Който изведнъж отново се завърна в новините.

Говорим за много малка част от заделени 120 милиона, за ваксини. Е, все пак и въпреки всичко, предложението е било прието и парите за децата са увеличени с 14 млн. лева.
Аз обаче наистина недоумявам, що за човек трябва да си, за да гласуваш срещу това. Каквито и партийни поръчения и опорки да има.

Всичко мога да разбера, но да гласуваш срещу увеличаване на парите за лечение на деца…, просто не мога. Всеки може да потърси гласувалите “против” и да ги попита. Вероятно ще излязат в сайта на Народното събрание, поименно.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Първанов съсипа Петков, какво каза за дипломатите
Next: Първи снимки на татуирания футболист, убил две жени в София

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.