Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще закриваме държавата ли? Професори предлагат България да няма национален празник
  • Новини

Ще закриваме държавата ли? Професори предлагат България да няма национален празник

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
pfeofofoasofas.jpeg

Трима историци искат да честваме и битки от Средновековието, а обесването на Левски да се отбелязва не на 19 февруари, а на 18

България да няма национален празник през следващите десет години, а само официални дати в календара.

По този начин ще се разбере коя дата се почита най-сърцато.

Предложението е на известните учени от Историческия факултет на Великотърновския университет проф. Петко Петков, проф. Милко Паландурски и проф. Пламен Павлов, пише в. „Минаха години“.

Не изпускай тези оферти:

Тримата обявиха идеята си на специална пресконференция. Те ще обсъдят темата на конференция във великотърновския ВУЗ, която ще обедини водещи историци от цялата страна.

По време на форума ще бъде дискутиран българският празничен календар и възможностите за създаване на единна система за отбелязване на важните дати от българската история.

България има национален празник едва от 32 години, обясни проф. Петко Петков. Той е един от радетелите националният празник на България да бъде 24 май, а не 3 март.

По думите му обаче изобщо не е необходимо страната ни да има национален празник, както е било през повечето време след създаването на Третата българска държава.

От 1878 до 1990 г. българската държава няма национален празник. Има няколко официални, а в различните времена се прехвърля тежестта на някои от тях.

Такъв беше 9 септември, а преди това 19 февруари. Така че не е голяма беда, ако се намери куражлия държавник да направи така, че да стане както е било някога.

Да останат само официалните празници и за 10 г. да видим народът кой почита най-сърцато. И ако след 10 г. има стремеж да има национален празник, защото аз не мисля, че е задължително, аз съм сигурен, че това ще бъде 24 май. Но нека да видим, сподели проф. Петков.

Според проф. Милко Палангурски в момента има тюрлюгювеч на стар и нов стил (но думите му). Той е прав в това, че част от празниците на този етап по-скоро разединяват, отколкото обединяват хората.

В крайна сметка историците предлагат датите в календара да бъдат запазени, както са познати до този момент, независимо че 6 септември и 22 септември се честват по стар стил. Те обаче настояват календарът да бъде допълнен и поясняват, че не бива да се бърка с църковния. А и липсват важни дати от времето на Средновековието, с които страната ни може да се гордее.

В този национален календар няма нито една средновековна дата. Могат да влязат няколко такива дати в паметта на нацията. Това ще покаже и древността на българския народ.

Едната е 2 май 907 г. – успението на Борис Михаил. Знаем и 20 август – Битката при Ахелой, 17 август – Битката при Траянови врата. За този хаос, който съществува сега, най-малко сме виновни ние, историците, уточни проф. Пламен Павлов и поясни, че е крайно време всички да отбелязват кончината на Васил Левски на 18 февруари, а не на 19.

В конференцията ще вземат участие представители на всички университети в страната, при които има исторически звена. Очаква се да бъде създаден официален документ с решенията на научния форум, който да бъде изпратен до основните държавни институции в лицето на Президентството, Министерски съвет и Народното събрание.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фучат линейки и патрулки! Пожарна реже ламарини. Петима са пострадали край Благоевград
Next: Чудо в България! Кмет, който не краде, превърна едно село в истински рай

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.