Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще лъсне всичко! От клуба на Нотариуса са иззети каса с документи, камери и дискове. Открили и…
  • Новини

Ще лъсне всичко! От клуба на Нотариуса са иззети каса с документи, камери и дискове. Открили и…

Иван Димитров Пешев март 8, 2024
nsfdkbfgkbfdkbkfgbfg.png

При претърсването на гаража към клуб SS е иззета една каса с документи, които в момента се преглеждат, и две химикалки със записващо устройство, които са обект на експертиза, камери и дискове. А също и четец на картите, с които е влизано вътре, който продължава да се изследва. Това каза в интервю за предаването „(О)позиция“ на „Сега“ ръководителят на Софийската градска прокуратурата Илиана Кирилова. „Намерихме и карти – и чисто нови, и такива с написани малки имена, които са ни непознати, които не ги свързваме с нищо“, посочи прокурорката.

МВР още не са отговорили на запитването на прокуратурата дали убитият Мартин Божанов – Нотариуса е бил агент или друг вид сътрудник на министерството. Кирилова посочи, че не знае колко време би трябвало да отнеме подобна проверка в МВР. „Ще изпратим отново въпроси“, допълни тя.

Кирилова каза още, че за разкриването на убийството на Божанов, станало на 31 януари, е много важно да бъде „отворен“ телефонът му. А засега изглежда, че разследващите няма да се справят с това, както не успяха да „отворят“ и айфона на убития миналия август Алексей Петров и сега чакат помощ от САЩ.

Колкото до разследването, свързано с дейността на Божанов, Софийската градска прокуратура продължава да опитва да разплете мрежата около него и да докаже дали е имало магистрати, на които той е влиял.

„По време на разпитите се споменават имена на различни магистрати“, каза Кирилова, но допълни, че прокурорите, които наблюдават делото, не искат тези имена да бъдат огласени, докато не се убедят, че тези съдии и прокурори са извършили нещо под влияние на Нотариуса.

„Ние имаме показания, че е имало определени прокурори и съдии, които са посещавали клуб SS. Но какво се е говорило, дали са се разменяли информации по дела, дали са се давали обещания, ние няма как да знаем. Те отричат“, каза Кирилова.

Тя посочи, че по делото все още не е разпитан бившият главен прокурор Иван Гешев, за когото има свидетели, че е контактувал с Божанов. „В един момент би трябвало (да бъде разпитан)“, предположи тя.

Кирилова коментира и чувалите с веществени доказателства, иззети от Софийската районна прокуратура от „Осемте джуджета“, за които в последните седмици се чуха много съмнения, че може да бъдат манипулирани в градската прокуратура. „Огледани са, описани са, дотук няма нищо смущаващо, но предстои да се огледат още веднъж, да се проследят делата“, каза Кирилова.

Самата тя е разпитана от ад хок прокурора Даниела Талева, която проверява дали и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов има някакво отношение към кръга „Осемте джуджета“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва? Изгонената Христиана от Ергенът е бременна?
Next: Ако искате висока заплата, не работете в тези сектори в България

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.