Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ЩЕ СЕ СРЕЩНАТ В РАЯ: Погребаха Мохамед Ал Файет до сина му Доди
  • Новини

ЩЕ СЕ СРЕЩНАТ В РАЯ: Погребаха Мохамед Ал Файет до сина му Доди

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
hdsfhsfsghwqeqw.png

И звестният египетски милиардер Мохамед Ал Файед е издъхнал на 94-годишна възраст само ден преди да бъде отбелязана 26-тата годишнина от фаталната катастрофа в парижкия тунел Алма, в която загина любимият му син Доди и принцеса Даяна.

Бившият собственик на емблематичната британска верига от магазини “Harrods” почина в сряда след дълго боледуване. Мюсюлманското погребение на Мохамед Ал Файед се е състояло в петък в централната джамия в Риджънтс парк в Лондон, съобщи зетят на магната Ашфар Хайдер.

„Нашият Господ да се смили над него, да му прости, и да отвори широко за него вратите на рая“, написа Хайдер в социалните мрежи.

Траурната служба се провде, следвайки ислямските канони за погребване на мъртвите възможно най-скоро след смъртта им, в идеалния случай до 24 часа.

След това тленните останки на Мохамед Ал Файед са положени в семейния мавзолея в градината на имението му от XVII век в Окстед, Съри до тези на сина му Доди.

Мохамед Ал Файед беше 1493-ият най-богат човек според класацията на Forbes, като състоянието му възлиза на 2 милиарда долара. До смъртта си Ал Файед вярва, че синът му Доди и принцеса Даяна са станали жертва на заговор, заради който са били убити при пътния инцидент в Париж на 31 август 1997 година.

Десетилетия наред той твърди, че Даяна и Доди са жертва на отмъщение от страна на кралското семейство. Той е вярвал, че преди смъртта си синът му и принцесата са били на часове от обявяването на годежа си, а също така, че и Даяна е била бременна по това време.

Роден в Александрия, Египет, Мохамед Ал Файед пристига в Лондон през 60-те години на миналия век, поемайки контрола над веригата от магазини “Harrods” през 1985 г., който през 2010 г. продава на кралското семейство на Катар за 1,5 милиарда британски лири през 2010 година. От 1979 г. Мохамед притежава петзвездния хотел “Ritz” в Париж.

Ал Файед подава първата си молба за британско гражданство през 1993 г. и през 1999 г., но беше обявен за негоден да притежава британски паспорт от тогавашния министър на вътрешните работи Джак Стро. Ал Файед обжалва решението, но молбата му отново бе отхвърлена. Интересен факт е, че искането му за британско гражданство през 1993 г. е отхвърлено от бившия министър на вътрешните работи Чарлз Уордъл, който през 2000 г. изненадващо става част от борда на директорите на “Harrods”.

През 2017 г. Мохамед е обвинен в сексуално насилие от страна на две жени, които твърдяха, че докато са били ученички, са станали обект на перверзиите му. Ал Файед е разпитан заради техните обвинения от лондонската полиция, след което става пълен отшелник и никога повече не е видян на публично място.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Софи Маринова пее със златен микрофон за 20 бона
Next: Ако получиш такова писмо от МВР, има само едно нещо, което трябва да направиш и то задължително

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.