Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще се хванете за главата какви коли ще произвежда Русия заради санкциите
  • Новини

Ще се хванете за главата какви коли ще произвежда Русия заради санкциите

Иван Димитров Пешев март 11, 2022
zavovooddavto.jpg

Ако санкциите спрямо Русия продължат, то прогнозите са, че ако руснаците искат да продължават да правят автомобили, то те ще трябва да забравят за екстри, като въздушни възглавници, боя металик и дори за усилителя на волана. Като цяло, ако автомобилната индустрия на страната-агресор оцелее, тогава нивото на оборудване, произведено в Руската федерация, ще бъде сравнимо с моделите от средата на ХХ век, пише Факти бг.

Проучвайки подробно проблемите, възникнали в руската автомобилна индустрия след началото на войната, събрахме ключовите проблеми, с които АвтоВАЗ и другите местни автомобилни заводи вече са се сблъскали или ще се сблъскат през следващите две седмици. И така, нека да преминем към конкретните точки за проблемите на руската автомобилна индустрия:

Лагери

Русия, няма собствени производители на лагери за автомобили! Те бяха доставяни от шведската инженерна компания SKF, но сега тя няма да прави повече това. Заместване на вноса? Да, възможно е, но отнема време и пари. Въпреки че е вероятно Китай може да „спаси“ Русия в това отношение…

Боя

По-голямата част от автомобилите, които се произвеждат в Русия са боядисани с чужда боя. И сега какво? Дори ако същият Китай помогне, в началото ще трябва да се задоволят с много скромна цветова схема, която е дори по-бедна, отколкото при автомобили от времето на СССР. Без металици, перли и т.н, а само с бяла, черна и сива боя.

Скоростни кутии

Монополист на синхронизаторите за ръчни трансмисии, произвеждани в Русия, беше немският гигант Hoerbiger. Заради войната в Украйна и свързаните с нея санкции обаче той спря сътрудничеството с Русия. Така че има два варианта – или да организират собствено производството на синхронизатори (отново – време и пари), или да произвеждат автомобили с превключване на предавките по старомодния начин – с „двойно амбриране“.

Хидравлични повдигачи

Ситуацията е същата – доставят се от чуждестранни фирми (основно немски). И сега инженерите на АвтоВАЗ и не само, са изправени пред трудна задача – освен, разбира се, ако германските компоненти не бъдат заменени с китайски …

Въздушни възглавници

Въздушни възглавници никога не са произвеждани в Русия. Както и при другите резервни части, те се купуват от чужбина. Ако санкциите продължат, руснаците ще бъдат принудени да произвеждат автомобили без еърбегове.

ABS, ESP и др.

Антиблокиращата спирачна система, системата за стабилност и други атрибути на съвременните автомобили са напълно „космически“ технологии за руската индустрия. Нито един от тези и други сензори никога не е бил произвеждан в Руската федерация. И всякакви „автопилоти“ и други „показни“ проекти не са нищо повече от квинтесенция на чуждите технологии и резервни части.

Екология

За да постигне ниски емисии и да отговори на високите стандарти, Русия ще трябва да похарчи повече от един милиард, да не говорим за време. Какво ще се случи? Най-вероятно автомобили в Русия ще продължат да се произвеждат, но те едва ли ще покриват дори вече остарели екостандарти, като Евро 5 и Евро 6. Но Евро 1 или може би Евро 2 могат да бъдат постигнати… поне на теория.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Стопанин започна да подрежда двора си и попадна на невиждана находка
Next: Любовницата на Путин не се сдържа и се изказа за невиждан срам

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.