Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще се шашнете каква заплата взима Мария Цънцарова на месец, за да става сутрин в 4:30
  • Новини

Ще се шашнете каква заплата взима Мария Цънцарова на месец, за да става сутрин в 4:30

Иван Димитров Пешев април 10, 2024
sdfvdfbvfdbfdnfghmhj.png

Феновете на Мария Цънцарова могат да бъдат доволни. Три години след като направиха подписка, че я искат като водеща на „Тази сутрин“, желанието им е удовлетворено. Устатата журналистка става екранна партньорка на Златимир Йочев в сутрешния блок на Би Ти Ви. Така медиата ще се опита да вдигне рейтинга на предаването, което в последните години изостава от сутрешния блок на Нова.

Мария Цънцарова се разделя с предаването „Тази неделя“, което водеше в комплект с Петя Дикова в продължение на две години. След като негови лица станаха Бесте Сабри и Митьо Маринов, тя минава в „Тази сутрин“, където ще си партнира със Златимир Йочев. Това е довело и до чувствително увеличение на заплатата й. За да става всяка сутрин в 4,30, че да може да е на екран от 6, Мария се е договорила за близо 20 000 лева месечна заплата.

Русата амбиция има достатъчно опит в делничното сутрешно шоу, от което на практика започва възходът в нейната кариера. Още докато водещ беше актуалният директор на новините в Би Ти Ви – Антон Хекимян, тя го заместваше по време на неговите отпуски. Така през лятото на 2020-а си спечели огромна фенска маса с нахаканото си поведение и остър език по време на интервютата, докато титулярният тогава водещ отдъхваше на морето. Когато Хекимян се върна на работа, заваляха искания да го свалят от екран и да върнат Мария. Беше организирана дори петиция с подписи на зрители, които я искат всяка сутрин на екран. Това тогава не стана.

По информация на „Уикенд“ е обсъждан въпросът двамата да водят заедно, но малкият син на Мария е бил само на годинка. Младата майка не е имала възможност да е постоянно на линия, както се изисква от водеща на сутрешен блок през седмицата. Затова предпочела да се изявява в неделя при Светльо Иванов в „120 минути“. Година по-късно тя сменя предаването с „Тази неделя“ и успоредно с това прави авторското „Защо, господин министър?“.

Три години след петицията за връщането й в „Тази сутрин“ Цънцарова става водеща на предаването. Нахаканата журналистка сяда до изключително сдържания и обран в поведението си Златимир Йочев. Според Хекимян двамата ще бъдат прекрасен екип, който се допълва с качествата си. Той издирваше партньорка на Йочев в продължение на година и половина – още от внезапното напускане на първата му екранна половинка в Би Ти Ви Биляна Гавазова.

Тя си тръгна през февруари 2022-а. Това постави наскоро постъпилият на работа в телевизията Златимир в много тежка ситуация, тъй като предаването е било създадено с идеята да се води от двама души. В телевизията не отричат, че му е било изключително трудно да компенсира отсъствието на втори водещ в продължение на година и половина.

От рейтинга му обаче личи, че се е справил – Златимир Йочев е едно от най-харесваните лица в родния ефир. Но това отдавна не може да се каже за новата му колежка в предаването Мария Цънцарова.

Журналистката е емблематично лице за телевизията, но за трите години след подписката в нейна защита фенската й маса доста намаля. Острият й език и безкомпромисен маниер в работата, които в началото й печелеха симпатии, постепенно направиха зрителите резервирани. Много от тях към днешна дата смятат, че русокосата тв звезда е прекалено напориста и дори нахална. Това, което в началото им харесваше с нея, днес ги дразни. Затова коментират, че е прекалено лансирана от шефа си, и роптаят, че без нея не минава нито едно важно събитие, а вече ще я гледат всяка сутрин.

Амбициозната журналистка наистина е много настъпателна и има вид на човек, който не се спира пред никакви бариери. Тя не веднъж е споделяла, че изключително много обича работата си и този любов й дава стимул да върви напред. За разлика от други екранни дами, за които се говори, че пробиват в професията благодарение на връзки с богати и влиятелни мъже, за нея подобни слухове не е имало. Но наскоро се заговори, че огромната амбиция и любов към работата й е донесла развод с бащата на двете й деца, който е нейната голяма любов още от ученическите години.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прокуратурата каза цялата истина за тарашите в офиси на Настимир Ананиев
Next: Всички с Вайбър на телефона в България са уведомени за нова услуга

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.