Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще ядем ли дървото? Вече сме в конфликта! България се озъби на Русия
  • Новини

Ще ядем ли дървото? Вече сме в конфликта! България се озъби на Русия

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
ropsihtanist.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

България ще затвори пристанищата си за руски кораби, обяви транспортният министър Николай Събев. Това ще се случи след съгласуване с Европейската комисия.

„Министерството на транспорта потвърди възможността да бъдат затворени българските пристанища за руски флаг, защото ние имаме национален интерес войната да спре. ЕС успя да изгради достатъчно ефективна икономическа блокада и ние считаме, че това е възможгно най-ефективното в момента“

В петък Събев поиска оставката на директора на Националната служба за охрана заради напрежението на паметника Шипка на 3 март, когато премиерът Кирил Петков бе замерян със снежни топки от недоволни граждани.

От предния ден НСО е била информирана за програмата на премиера и на председателя на НС, но не я е изпълнила според изискванията, категоричен е министърът.

Министър иска оставката на шефа на НСО заради снежните топки на Шипка

„Хората, които искаха да протестират, бяха поставени така, че всъщност по пътя на стъпалата към Шипка имаше само 50 сантиметра. Тоест, ние трябваше да вървим почти в индийска нишка нагоре и премиерът и председателят на парламента бяха напълно уязвими“, заяви той пред БНТ.

Според Събев НСО са опитали да попречат на премиера да стигне до върха на Шипка с аргумент, че това било опасно за него. „Сценарият е следният: идват премиерът и председателят на НС, опитват се да кажат нещо, хората ги заглушават, след това те си тръгват и не стигат до върха.

Това беше сценарият на „Възраждане“ и сценарият, който НСО опосредства. Благодарение на това, че Кирил Петков не спря, ние се качихме заедно и поднесохме венци и отдадохме почит. В един момент си зададох въпроса – възможно ли е НСО да бъде използвана като политически инструмент, коалиционен партньор на партия „Възраждане“, каза той.

Именно заради това транспортният министър е изпратил писмо до президента, с което настоява за предсрочно прекратяване на пълномощията на началника на НСО. Заяви, че в България се води кибервойна. Въпреки коментарите на депутати, че са били подведени от службите за сигурност за развитието на руската инвазия в Украйна, Събев заяви, че информацията на службите е била абсолютно коректна. Няма данни за останали български шофьори или граждани, които са искали да бъдат евакуирани от Украйна.

Събев подчерта, че хуманитарният полет, който прибра руски граждани от София е бил разрешен, защото не воюваме с руското население. От 180 заявили, на самолета са се качили само 70, допълни той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Зеленски: Ако Путин ни победи, ще стигне до Берлинската стена
Next: Кирил Петков: България няма да подкрепи санкции срещу Русия

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.