Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ще ядем ли дървото? Вече сме в конфликта! България се озъби на Русия
  • Новини

Ще ядем ли дървото? Вече сме в конфликта! България се озъби на Русия

Иван Димитров Пешев март 8, 2022
ropsihtanist.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

България ще затвори пристанищата си за руски кораби, обяви транспортният министър Николай Събев. Това ще се случи след съгласуване с Европейската комисия.

„Министерството на транспорта потвърди възможността да бъдат затворени българските пристанища за руски флаг, защото ние имаме национален интерес войната да спре. ЕС успя да изгради достатъчно ефективна икономическа блокада и ние считаме, че това е възможгно най-ефективното в момента“

В петък Събев поиска оставката на директора на Националната служба за охрана заради напрежението на паметника Шипка на 3 март, когато премиерът Кирил Петков бе замерян със снежни топки от недоволни граждани.

От предния ден НСО е била информирана за програмата на премиера и на председателя на НС, но не я е изпълнила според изискванията, категоричен е министърът.

Министър иска оставката на шефа на НСО заради снежните топки на Шипка

„Хората, които искаха да протестират, бяха поставени така, че всъщност по пътя на стъпалата към Шипка имаше само 50 сантиметра. Тоест, ние трябваше да вървим почти в индийска нишка нагоре и премиерът и председателят на парламента бяха напълно уязвими“, заяви той пред БНТ.

Според Събев НСО са опитали да попречат на премиера да стигне до върха на Шипка с аргумент, че това било опасно за него. „Сценарият е следният: идват премиерът и председателят на НС, опитват се да кажат нещо, хората ги заглушават, след това те си тръгват и не стигат до върха.

Това беше сценарият на „Възраждане“ и сценарият, който НСО опосредства. Благодарение на това, че Кирил Петков не спря, ние се качихме заедно и поднесохме венци и отдадохме почит. В един момент си зададох въпроса – възможно ли е НСО да бъде използвана като политически инструмент, коалиционен партньор на партия „Възраждане“, каза той.

Именно заради това транспортният министър е изпратил писмо до президента, с което настоява за предсрочно прекратяване на пълномощията на началника на НСО. Заяви, че в България се води кибервойна. Въпреки коментарите на депутати, че са били подведени от службите за сигурност за развитието на руската инвазия в Украйна, Събев заяви, че информацията на службите е била абсолютно коректна. Няма данни за останали български шофьори или граждани, които са искали да бъдат евакуирани от Украйна.

Събев подчерта, че хуманитарният полет, който прибра руски граждани от София е бил разрешен, защото не воюваме с руското население. От 180 заявили, на самолета са се качили само 70, допълни той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Зеленски: Ако Путин ни победи, ще стигне до Берлинската стена
Next: Кирил Петков: България няма да подкрепи санкции срещу Русия

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.