Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щипка сол ви предпазва от завист и омраза. Направете ритуала и се сбогувайте с провала, бедността и нещастието
  • Новини

Щипка сол ви предпазва от завист и омраза. Направете ритуала и се сбогувайте с провала, бедността и нещастието

Иван Димитров Пешев декември 27, 2023
gfdsvbfgdbgdhfdfhgfh.png

Благодарение на солта можете да се отървете от цялата негативна енергия, изпратена към вас, и от всички лоши неща, казани за вас. Ако хвърлите сол през прозореца, можете да блокирате лошата енергия.

Това, обаче, трябва да се прави в момент, когато луната намалява. Всеки може да направи това.

 

Необходима ви е обикновена сол, с която да извършите процедурата. Направете я, когато почувствате, че в живота ви има твърде много неприятности, които не би трябвало да се появяват тоест смятате, че някой ви е навредил.

Вземете щипка сол с лявата си ръка. След това хвърлете през всеки прозорец, дори през балкона. Когато го правите, кажете следните думи три пъти:

“Изхвърлям с ръка неприятностите надалеч, кой каквото ми е пожелал, да се върне при него. Каквото при мен е дошло, да се върне обратно. И това е така!”

Дори, ако вече сте изхвърлили солта, пак можете да повторите тези думи три пъти.

Тази процедура помага да се отървете от всякакво зло, всякаква завист.

След като направите това, ще забележите как животът ви се променя към по-добро. Ще забележите, че всичко се подобрява: връзката с любимия човек, работата, появяват се пари. А също така ще се чувствате добре и спокойно.

Солта е проводник, който помага за премахване на всички негативи от живота. Опитайте този ритуал със сол и ще разберете, че усилието ви не е било напразно!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозни светлини в небето изправиха на нокти цял Шумен, какво се случва
Next: На Бъдни вечер: Свекър стреля срещу сина си и снаха си в село Съдиево

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.