Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щом не ви пука за земеделието, яжте картофи за 10 лв. килото и лук от Австралия
  • Новини

Щом не ви пука за земеделието, яжте картофи за 10 лв. килото и лук от Австралия

Иван Димитров Пешев април 15, 2023
avastasrastastras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Търговците, които у нас окончателно превзеха храма и това няма нищо общо с библейската трактовка, че на Велики понеделник Христос ги е прогонил от храма. Преди Великден алчните лакомници надуха цените – по своеобразна нашенска традиция от години.

Някакви статистици стъкмяват данни и проценти, които чиновнически отчитат, за да измиват ръце, но на практика техните отчети нямат общо с реалността на сергията и щанда. Преди време с основание писателят Недялко Славов възкликна: “Българи ли управляват земеделието”?!

Примерно те през зъби казват, че оранжерийните домати скачат с 24,2 на сто на сто до 3,90 лева за килограм през последната седмица. Ама ние си ги купуваме по 5-6 лева за кило. Цената на оранжерийните краставици се вдига с 4,4 процента и те се купуват по 4,01 лева за килограм. Червените чушки отстъпват с 6,5 на сто до 4,20 лева за килограм в края на седмицата.

Твърдят, че картофите са по-евтини с 2,3 процента и се продават по 1,29 лева за килограм, а същевременно откъм Златна Тракия с център Пловдив алармират, че кило пресни картофи се харчи за по 10 лева. И т.н. и т.н. Накратко казано, прекупвачите оскъпяват двойно зеленчуците от производителя до сергията. Предполагам, че го правят с най-добри чувства, за наше здраве и благополучие.

Нашето производство гине – не веднъж съм писала затова, но няма да спра да го повтарям, докато политиците, които избираме да ни представляват не чуят и не направят нещо по въпроса. А то е да защитят родните производители подобаващо в ЕС.

Каква е ползата от европейските агро субсидии и защо след 2,5 програмни периода вместо земеделието да процъфтява, то бе почти съсипано? Ще цитирам отново агро специалиста Красимир Кумчев, земеделски производител, агроексперт и консултант. Той бе първият номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/, работи 40 години на полето. Красимир Кумчев има два патента – Методика за субсидиране на селското стопанство и за бутиковата ябълка. Обявеният за “Крал на ябълковото производство” неотдавна обяви, че изкоренява своите ябълкови градини.

“Неравномерно е субсидирането на отделните страни членки в ЕС. Някои са си договорили по-добри условия, но не и ние – все сме на опашката.

До края на този програмен период, който е до края на 2027 година, съседна Гърция ще получи 10 милиарда евро повече като субсидии от нас. При това положение ние не можем да сме конкурентоспособни. Непрекъснато повтарях през изтеклите над 15 години: направете така, че или да се изравнят субсидиите за страните в ЕС, или да бъдат премахнати, защото те ни пречат.

Аз съм отдал целият си живот на нашето селско стопанство и твърдя убедено, че при наличието на плодородните ни земи, слънцето, което ни огрява, водите – трите фактора за добро развитие на селско стопанство, ние без субсидии можем да увеличаваме производството и да задоволим на 100-процента вътрешния си пазар, както и част да изнасяме.
Жалко е, че сега 85 на сто от продуктите на нашата трапеза са внос.

Консумацията на качествена храна е в основата на човешкото здраве.Това, че българинът яде боклуците на света, води до първенството ни в черната класация за най-болната нация, с най-ниска продължителност на живот”.

За капак ще цитирам и коментара една българка от местата, където от пустинята направиха градина, а ние тук от плодородна градина, изхранвала Европа преди, превърнахме Родината си в пустиня:

Даниела Сивкова, които са все в този емоционален нюанс: „В средата на 90-те години живеех в Йордания… Един ден се загледах в някакво аграрно предаване по телевизията, в което се разказваше, как е създадена нова огромна ябълкова градина.

И се оказа, че фиданките, както и опитът за отглеждането им, са добити от България. И това стопаните на овощната градина го заявяваха с особен апломб – тоест, щом са български сортовете и щом е приложено българско ноу-хау, то това е гаранция за високо качество.

Стана ми тъжно тогава, защото вече беше започнало унищожаването на селското ни стопанство, но едва ли йорданците можеха да разберат това ново българско „изобретение’ – сам да си затриеш такъв сериозен отрасъл от икономиката. Девер ми се чудеше, като им разказвах: Как така, вика, та вие имате едни от най-богатите и плодородни почви…

Е, докато близо до пустинята изникваха нови овощни градини, нашите в България залиняваха и изчезваха… Красимир Кумчев беше един от малкото останали последни мохикани, които издържаха,… но до днес.

Клета, клета Българийо… колко още експерименти и издевателства можеш да понесеш…”.

Та да си го кажем направо – щом не ви пука за земеделието и селското стопанство, което за България може и е било спасение, то яжте картофи за 10 лева килото, лук от Австралия и боб от Египет! Прав е великолепният български писател Недялко Славов, който преди време възкликна: “Българи ли управляват земеделието”!

Автор: Аделина Делийска

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Семейство в Смолянско откри древна гробница от 11 век в нивата си
Next: 90-годишният баща на Филип Киркоров се развежда, срещнал нова любов

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.