Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Щом не ви пука за земеделието, яжте картофи за 10 лв. килото и лук от Австралия
  • Новини

Щом не ви пука за земеделието, яжте картофи за 10 лв. килото и лук от Австралия

Иван Димитров Пешев април 15, 2023
avastasrastastras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Търговците, които у нас окончателно превзеха храма и това няма нищо общо с библейската трактовка, че на Велики понеделник Христос ги е прогонил от храма. Преди Великден алчните лакомници надуха цените – по своеобразна нашенска традиция от години.

Някакви статистици стъкмяват данни и проценти, които чиновнически отчитат, за да измиват ръце, но на практика техните отчети нямат общо с реалността на сергията и щанда. Преди време с основание писателят Недялко Славов възкликна: “Българи ли управляват земеделието”?!

Примерно те през зъби казват, че оранжерийните домати скачат с 24,2 на сто на сто до 3,90 лева за килограм през последната седмица. Ама ние си ги купуваме по 5-6 лева за кило. Цената на оранжерийните краставици се вдига с 4,4 процента и те се купуват по 4,01 лева за килограм. Червените чушки отстъпват с 6,5 на сто до 4,20 лева за килограм в края на седмицата.

Твърдят, че картофите са по-евтини с 2,3 процента и се продават по 1,29 лева за килограм, а същевременно откъм Златна Тракия с център Пловдив алармират, че кило пресни картофи се харчи за по 10 лева. И т.н. и т.н. Накратко казано, прекупвачите оскъпяват двойно зеленчуците от производителя до сергията. Предполагам, че го правят с най-добри чувства, за наше здраве и благополучие.

Нашето производство гине – не веднъж съм писала затова, но няма да спра да го повтарям, докато политиците, които избираме да ни представляват не чуят и не направят нещо по въпроса. А то е да защитят родните производители подобаващо в ЕС.

Каква е ползата от европейските агро субсидии и защо след 2,5 програмни периода вместо земеделието да процъфтява, то бе почти съсипано? Ще цитирам отново агро специалиста Красимир Кумчев, земеделски производител, агроексперт и консултант. Той бе първият номиниран за Фермер №1 на Златна Тракия/2003/, работи 40 години на полето. Красимир Кумчев има два патента – Методика за субсидиране на селското стопанство и за бутиковата ябълка. Обявеният за “Крал на ябълковото производство” неотдавна обяви, че изкоренява своите ябълкови градини.

“Неравномерно е субсидирането на отделните страни членки в ЕС. Някои са си договорили по-добри условия, но не и ние – все сме на опашката.

До края на този програмен период, който е до края на 2027 година, съседна Гърция ще получи 10 милиарда евро повече като субсидии от нас. При това положение ние не можем да сме конкурентоспособни. Непрекъснато повтарях през изтеклите над 15 години: направете така, че или да се изравнят субсидиите за страните в ЕС, или да бъдат премахнати, защото те ни пречат.

Аз съм отдал целият си живот на нашето селско стопанство и твърдя убедено, че при наличието на плодородните ни земи, слънцето, което ни огрява, водите – трите фактора за добро развитие на селско стопанство, ние без субсидии можем да увеличаваме производството и да задоволим на 100-процента вътрешния си пазар, както и част да изнасяме.
Жалко е, че сега 85 на сто от продуктите на нашата трапеза са внос.

Консумацията на качествена храна е в основата на човешкото здраве.Това, че българинът яде боклуците на света, води до първенството ни в черната класация за най-болната нация, с най-ниска продължителност на живот”.

За капак ще цитирам и коментара една българка от местата, където от пустинята направиха градина, а ние тук от плодородна градина, изхранвала Европа преди, превърнахме Родината си в пустиня:

Даниела Сивкова, които са все в този емоционален нюанс: „В средата на 90-те години живеех в Йордания… Един ден се загледах в някакво аграрно предаване по телевизията, в което се разказваше, как е създадена нова огромна ябълкова градина.

И се оказа, че фиданките, както и опитът за отглеждането им, са добити от България. И това стопаните на овощната градина го заявяваха с особен апломб – тоест, щом са български сортовете и щом е приложено българско ноу-хау, то това е гаранция за високо качество.

Стана ми тъжно тогава, защото вече беше започнало унищожаването на селското ни стопанство, но едва ли йорданците можеха да разберат това ново българско „изобретение’ – сам да си затриеш такъв сериозен отрасъл от икономиката. Девер ми се чудеше, като им разказвах: Как така, вика, та вие имате едни от най-богатите и плодородни почви…

Е, докато близо до пустинята изникваха нови овощни градини, нашите в България залиняваха и изчезваха… Красимир Кумчев беше един от малкото останали последни мохикани, които издържаха,… но до днес.

Клета, клета Българийо… колко още експерименти и издевателства можеш да понесеш…”.

Та да си го кажем направо – щом не ви пука за земеделието и селското стопанство, което за България може и е било спасение, то яжте картофи за 10 лева килото, лук от Австралия и боб от Египет! Прав е великолепният български писател Недялко Славов, който преди време възкликна: “Българи ли управляват земеделието”!

Автор: Аделина Делийска

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Семейство в Смолянско откри древна гробница от 11 век в нивата си
Next: 90-годишният баща на Филип Киркоров се развежда, срещнал нова любов

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.