Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юксел Кадриев остана бездомен
  • Новини

Юксел Кадриев остана бездомен

Иван Димитров Пешев април 12, 2023
iukskdasldkasdkasdias.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лоша изненада получи за 50-годишнината си новинарят Юксел Кадриев. Навръх юбилея си той загуби делото в съда, което водеше срещу община „Красно село“ за тяхно разпореждане да напусне общинското жилище, в което пребивава от 2011 г. насам, съобщиха медии.

След като преди време тв водещият получил известие, че трябва да освободи имота от 75 кв. метра, който повече от 10 години обитавал срещу символичен наем от 100 лева месечно, Кадриев решил да обжалва в съда.

Жалбата му обаче била отхвърлена на заседание на 23 март. Основната причина е, че Юксел декларирал доход от 75 хиляди лева на година, а магистратите сметнали сумата за достатъчно висока, за да може да си позволи да си наеме нормално жилище.

Общинските имоти са предназначени за хора в затруднено финансово положение, без доходи, многодетни и социално слаби семейства.

В крайна сметка се оказа, че Кадриев ще трябва да напусне апартамента, в който е пребивавал, в определен от съда срок. На практика новинарят остава бездомен заедно с дъщеря си Габриела и майка си.

Пенсионерката още преди години се премести в София, за да помага на сина си с домакинските задължения и отглеждането на щерка му, след като той се разведе с бившата си съпруга Бонка. Тогава общото им дете остана при него, а той не можеше да смогва с грижите, тъй като работният му график е наистина натоварен.

От протоколите на съда покрай делото на Кадриев с община „Красно село“ става ясно, че възнаграждението, което получава от Би Ти Ви, не е никак малко. Месечният му доход възлиза на 6 хиляди лева, което се равнява на близо 8 минимални български заплати. В екипа на телевизията новинарят е от 20 години. За толкова дълъг период от време е изненадващо, че не е успял да вложи поне в един имот.

Някои негови колеги телевизионери успяха да си купят дори палати с далеч по-малък стаж на екрана от него. Големият му приятел Ники Дойнов, който води новините по конкурентната Нова телевизия, преди две години се сдоби с изключително луксозен апартамент в близост до този на Цветан Цветанов, чиято стойност е неколкостотин хиляди лева.

Ани Салич пък е собственичка на къща в пернишкия „Бевърли Хилс“ село Рударци и апартамент в София. Виктор Николаев притежава 3 лукс апартамента на пъпа на столицата, а бившата тв водеща Ани Цолова – имение в „Драгалевци“. Единствено Юксел от топимената в тв бранша се е задоволявал с общинско жилище срещу 100 лева на месец.


Източник: Ретро

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След смъртта на съпруга й милионер, възрастната вдовица е принудена да живее в стара каравана
Next: Какво трябва да направите на Велики четвъртък, за да имате винаги пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.