Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юксел Кадриев отново запя и засрами половината родни звезди с таланта си – чуйте го само!
  • Новини

Юксел Кадриев отново запя и засрами половината родни звезди с таланта си – чуйте го само!

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2023
kadkaskdaskdsa.png

„Вече е зародена идеята с учителите ми по пеене и пиано и аранжора Стойчо Стоянов, който е страхотен музикант, аз да напиша текст, а той – музиката. Така ще стане чиста авторска и българска песен“.

Това заяви в предаването „Тази неделя“ водещият на bTV Новините Юксел Кадриев.

Във видеоклипа към музикалното му изпълнение на песента „L.O.V.E.“ се виждат двама души – Юксел на пианото и Юксел, който изпълнява песента.

„Това е един стар майтап с моите приятели и близките ми. Когато някой път излезем навън и някой идва да досажда казваме – „оставате го сега – това не е Юксел, а брат му“. Затова решихме – брат ми свири на пианото, а аз пея“, обясни водещият на bTV Новините.

„След „Let it snow” излязоха нотите пред мен и си казах, че песента е чакала“, допълни той.

„Всеки си има хоби, което гледа да практикува, за да си почива психически. Дали с пеене, или с музика – важното е да се чувства добре“.

„Л“ е за лоялност – това е важно във връзката между двама души. Няма много думи, започващи в „Ю“. Може би е за ювелирност. „Б“ е за безкрайност в хоризонта, в който пътувате. „О“ е за обич, а „В“ е за вярност в отношенията между двама души“, казва Юксел Кадриев.

„Любовта винаги е една и съща в началото. Всяка следваща става по-истинска, защото критериите стават все по-взискателни. Когато намериш човек, който да ги покрие – тогава чувствата са много по-силни“, допълни той.

„Има елемент на гняв, защото това, което се случи в Турция не е нещо ново. Няма и да е за последен път. Това е земетръсна зона. Ясно е, че разрушенията са при некачествено или старо строителство. Очевидно е, че тези сгради не са обследвани и не е направено нищо да бъдат укрепени“, коментира водещият на bTV Новините.

Continue Reading

Previous: Зимата се завръща: Красива синоптичка обяви рязка промяна на времето от тази дата
Next: Извънредно: Ново много силно земетресение в Турция. Чуват падане на сгради

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.