Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Юксел Кадриев унизи НОВА
  • Новини

Юксел Кадриев унизи НОВА

Иван Димитров Пешев юли 20, 2022
iuksikadkdad.png

Изкушаваща оферта за тв трансфер е отхвърлил Юксел Кадриев. Звездата на новините по Би Ти Ви получил предложение да премине в екипа на конкурентната Нова телевизия срещу двойно възнаграждение на това, което получавал при настоящите си работодатели.

Досега мнозина негови колеги са напускали кораба, подмамени от главозамайваща сума пари, но той удържал фронта и веднага отклонил апетитната оферта.

Самият Юксел призна за предложението и сподели, че у него не е имало никакви колебания. „Би Ти Ви новините са най-високият пиедестал в България, за което се радвам, че имам скромен принос. Имаме и най-високия дял на обществено доверие и съм щастлив, че съм част от това“, аргументира избора си да остане в медията той.

Не така през 2014 г. постъпи неговата бивша екранна партньорка Ани Салич, която, без да му мисли, се прехвърли от Би Ти Ви в новинарския стол на Нова телевизия. Тогава тя сподели, че се чувствала обидена и подценена при старите си работодатели, които не ѝ давали достатъчно широко поле за изява.

От конкуренцията я спечелили не само с оферта за по-висока заплата, но и обещания да има свое предаване. Трансферът ѝ се превърна в най-легендарното наддаване за водещ в историята на родната телевизия, защото пък от Би Ти Ви тогава ѝ предложили заплатата ѝ накуп за 10 години като обезщетение, за да остане при тях.

Вероятно и ако Юксел Кадриев бе решил да мине в другия лагер, за него мизата също щеше да е висока, тъй като от години се знае, че двамата с Ани се радват на най-голямо обществено доверие и са сред телевизионерите с най-висок личен рейтинг.

Зрителите отдавна копнеят пак да ги видят като тв дуо, но за момента това остава невъзможно. На този етап Салич едва ли е особено щастлива от избора си през 2014 г., тъй като нито има свое предаване, нито заплатата ѝ била като в началото.

Преди месец се заговори, че поради пандемичната обстановка бюджетите на Нова тв били орязани, съответно паднало възнаграждението дори на най-големите им звезди.

В Би Ти Ви подобни крути мерки все още не били предприемани. Единствената рокада там е, че Антон Хекимян зае мястото на Венелин Петков и стана шеф на новините и актуалните предавания, а сега негови подчинени са журналисти с двоен на неговия стаж като Юксел Кадриев, Виктория Петрова, Цветанка Ризова и много други, което създавало известно напрежение в колектива.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Луна изгрява като нов спасител на България
Next: Извънредна ситуация! Украйна нанесе тежък удар на Русия

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.