Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ябълката на раздора: Ето ги плановете, заради които страната е парализирана ДОКУМЕНТИ
  • Новини

Ябълката на раздора: Ето ги плановете, заради които страната е парализирана ДОКУМЕНТИ

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2023
dfgjghjgjtyjytjw.png

От министерски съвет показаха финалните териториални планове за справедлив преход на областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, които са публикувани на страницата на Министерството на енергетиката в петък, 29.09.2023 г.

https://www.me.government.bg/themes/teritorialen-plan-za-spravedliv-prehod-na-oblast-stara-zagora-2469-1642.html

 

 

https://www.me.government.bg/themes/teritorialen-plan-za-spravedliv-prehod-na-oblast-pernik-2468-1642.html

 

 

https://www.me.government.bg/themes/teritorialen-plan-za-spravedliv-prehod-na-oblast-kyustendil-2467-1642.html

 

 

На страницата на Министерството на енергетиката може да намерите и образците на териториалните плановете за трите области, които бяха предложени за обществено обсъждане на 2.08.2023 г.

https://www.me.government.bg/themes/ministerstvoto-na-energetikata-predlaga-za-obshtestveno-obsajdane-teritorialnite-planove-za-spravedliv-prehod-na-regionite-stara-zagora-pernik-i-kyustendil-2463-1642.html

Именно заради плановете за справедлив преход избухна напрежение между миньори и енергетици, които излязоха на протест вече пореден ден. Премиерът Николай Денков настоява, че териториалните планове не затварят мини и ТЕЦ-ове, с протести няма да се реши нищо, част от недоволството на протестиращите засяга проблеми, които дори вече са решени в плановете, така че много от исканията се основават на невярна или изопачена информация.

Според недоволните обаче нещата не изглеждат по този начин и не е имало обсъждане между засегнатите и властта.

Териториални планове за справедлив преход

Според Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 година за създаване на Фонда за справедлив преход (ФСП) определя като цел на ФСП да се смекчат неблагоприятните последици от климатичния преход чрез подпомагане за най-засегнатите територии и работници и да се насърчи балансиран социално-икономически преход като се предоставя целева финансова подкрепа.

Необходимо условие за отключване на средствата по ФСП (1,178 млн. евро за България, от които 505 млн. евро от Многогодишната финансова рамка и 673 млн. евро от Инструмента „Следващо поколение ЕС“) е разработването на териториални планове за справедлив преход (ТПСП) с хоризонт до 2030 г. съгласно член 11 от Регламента. Тези планове касаят териториите от ниво NUTS3 (области), които ще са най-потърпевши от въглищния преход в следващите години.

В плановете трябва да бъдат посочени и начини за най-ефективно преодоляване на социалните, икономическите и екологичните предизвикателства в конкретните региони. Плановете се разработват на базата на изискванията на Фонда за справедлив преход при предварително зададена бланка.

Представяме проектите на териториални планове за справедлив преход на допустимите за България региони на ниво NUTS3 – Стара Загора (и прилежащи общини), Кюстендил и Перник. Плановете се публикуват в съответствие с принципа за партньорство за коментари и реакции от всички заинтересовани страни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шокиращи разкрития за убиеца на Ангел, преди 2 години извършил друго тежко престъпление
Next: Всеки работещ българин трябва да знае тези промени с един от най-важните документи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.