Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ябълката на раздора: Ето ги плановете, заради които страната е парализирана ДОКУМЕНТИ
  • Новини

Ябълката на раздора: Ето ги плановете, заради които страната е парализирана ДОКУМЕНТИ

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2023
dfgjghjgjtyjytjw.png

От министерски съвет показаха финалните териториални планове за справедлив преход на областите Стара Загора, Перник и Кюстендил, които са публикувани на страницата на Министерството на енергетиката в петък, 29.09.2023 г.

https://www.me.government.bg/themes/teritorialen-plan-za-spravedliv-prehod-na-oblast-stara-zagora-2469-1642.html

 

 

https://www.me.government.bg/themes/teritorialen-plan-za-spravedliv-prehod-na-oblast-pernik-2468-1642.html

 

 

https://www.me.government.bg/themes/teritorialen-plan-za-spravedliv-prehod-na-oblast-kyustendil-2467-1642.html

 

 

На страницата на Министерството на енергетиката може да намерите и образците на териториалните плановете за трите области, които бяха предложени за обществено обсъждане на 2.08.2023 г.

https://www.me.government.bg/themes/ministerstvoto-na-energetikata-predlaga-za-obshtestveno-obsajdane-teritorialnite-planove-za-spravedliv-prehod-na-regionite-stara-zagora-pernik-i-kyustendil-2463-1642.html

Именно заради плановете за справедлив преход избухна напрежение между миньори и енергетици, които излязоха на протест вече пореден ден. Премиерът Николай Денков настоява, че териториалните планове не затварят мини и ТЕЦ-ове, с протести няма да се реши нищо, част от недоволството на протестиращите засяга проблеми, които дори вече са решени в плановете, така че много от исканията се основават на невярна или изопачена информация.

Според недоволните обаче нещата не изглеждат по този начин и не е имало обсъждане между засегнатите и властта.

Териториални планове за справедлив преход

Според Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 юни 2021 година за създаване на Фонда за справедлив преход (ФСП) определя като цел на ФСП да се смекчат неблагоприятните последици от климатичния преход чрез подпомагане за най-засегнатите територии и работници и да се насърчи балансиран социално-икономически преход като се предоставя целева финансова подкрепа.

Необходимо условие за отключване на средствата по ФСП (1,178 млн. евро за България, от които 505 млн. евро от Многогодишната финансова рамка и 673 млн. евро от Инструмента „Следващо поколение ЕС“) е разработването на териториални планове за справедлив преход (ТПСП) с хоризонт до 2030 г. съгласно член 11 от Регламента. Тези планове касаят териториите от ниво NUTS3 (области), които ще са най-потърпевши от въглищния преход в следващите години.

В плановете трябва да бъдат посочени и начини за най-ефективно преодоляване на социалните, икономическите и екологичните предизвикателства в конкретните региони. Плановете се разработват на базата на изискванията на Фонда за справедлив преход при предварително зададена бланка.

Представяме проектите на териториални планове за справедлив преход на допустимите за България региони на ниво NUTS3 – Стара Загора (и прилежащи общини), Кюстендил и Перник. Плановете се публикуват в съответствие с принципа за партньорство за коментари и реакции от всички заинтересовани страни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шокиращи разкрития за убиеца на Ангел, преди 2 години извършил друго тежко престъпление
Next: Всеки работещ българин трябва да знае тези промени с един от най-важните документи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.