Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ябълки – сутрин или вечер е най-добре да се ядат
  • Новини

Ябълки – сутрин или вечер е най-добре да се ядат

Иван Димитров Пешев януари 25, 2024
sdfvfdbfhddfhjfghgf.png

Дали ябълките ще бъдат от полза за нашето тяло зависи до голяма степен от това кога да ги ядем. За да получите максимална полза от тях е най-добре да ги ядете през първата половина на деня, в идеалния случай сутрин, според руския диетолог д-р Василиса Пономарева.

 

Можете също да ядете ябълки като лека закуска, но не вечер, препоръчва експертът. “Това може да доведе до повишена киселинност и стомашен дискомфорт. Освен това яденето на ябълка вечер може да събуди чувство на глад.Между другото, препоръчително е да ядете всички плодове, не само ябълки, половин час преди или три до четири часа след хранене”, казва още специалистът.

 

Полезни свойства на ябълките Те съдържат 80% вода, но останалите 20% от състава им включват фибри, които подобряват храносмилането и намаляват вероятността от чревни разстройства и запек. Консумацията на тези плодое намалява холестерола. Излишъкът му води до образуване на плаки, което означава нарушаване на притока на кръв в каротидните артерии, което рано или късно заплашва от инсулт.

Сърдечен удар, исхемична болест на сърцето, инфаркт на миокарда, ангина пекторис и много други заболявания също могат да възникнат поради високи нива на холестерол. Тези вкусни плодове съдържат пектин, който помага за премахване на излишния холестерол от тялото, намалявайки вероятността от запушване на кръвоносните съдове и намалявайки вероятността от инфаркт.

 

Освен холестерола, пектинът „отстранява“ и токсични вещества (олово, арсен, живак). Витамин С, съдържащ се в коментирания плод, укрепва имунната система. В допълнение, той предпазва бронхопулмоналната система – по-специално от вредните примеси, съдържащи се във въздуха и тютюневия дим.

 

Редовната консумация на този плод осигурява профилактика на астматични заболявания. Попълва недостига на желязо – ябълката съдържат малко по-малко желязо от други храни (нар, червено месо), но за сметка на това спомага за активното им усвояване.

Фибрите, на които са богати тези плодове, помагат за бързо задоволяване на глада, но основното е, че ябълките спомагат за качественото храносмилане на храната и предотвратяват превръщането на въглехидратите в мазнини, насърчавайки загубата на тегло.

 

Лекият диуретичен ефект, който предизвикват тези плодове, също работи за тази цел. Пектините, с които е наситена ябълковата пулпа, имат бактерицидни свойства и могат да осигурят дезинфекция на устната кухина. Твърдата ябълкова кора масажира и укрепва венците, като стимулира вътрешното кръвообращение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: След 10 епизода на Кой да знае масово недоволство срещу Сашо Кадиев от зрителите
Next: Извънредно: Ново брутално убийство смрази България

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.