Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ядем замразено 20-годишно свинско: Кило вратни пържоли, набор на Гери-Никол, излиза на търговците по 2 лв
  • Новини

Ядем замразено 20-годишно свинско: Кило вратни пържоли, набор на Гери-Никол, излиза на търговците по 2 лв

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
sivinsknsov.jpg

По магазините у нас масово се продава дълбоко замразено свинско от резервите на Европа на възраст минимум 20 години, научи 365novini. Търговците често го пробутват наред с прясното месо. За това предупреди Христо Стойков, директор на свинекомплекса в русенското село Бръшлен, в който 40 000 животни бяха евтаназирани заради африканска чума по свинете.

Заради опасната зарада у нас бяха унижожени над 130 000 прасета, чието месо се използваше предимно за прясна консумация.

Сега търговците запълват дефицита с внос, като много често докарват у нас нискокачествени екарисажни меса. Холандия, Франция и Германия ще си разчистят резервите, обясни Стойков. По думите му, когато в някоя от тези страни има свръхпроизводство, за да не паднат цените катастрофално и фермерът Ханс да е защитен, държавата изкупува големи количества месо, замразява ги дълбоко и ги трупа. Сега този резерв се прочиства с внос в страни, поразени от АЧС като България, предава „Трафик Нюз“.

„В Русе никой търговец не работи на 100% само с прясно месо. Вземат и такова, но го мешат с дълбоко замразено. Вратът например им излиза на цена от 2 лева, а като го смесят с пресния, го продават на 12 лв. Търсят бърза печалба” , обясни Стойков.

Потребителите могат да познаят прясното месо по цвета. Когато то е било дълбоко замразено и след това се размразява – отделя вода и цветът му избледнява. Стойков препоръчва клиентите винаги да питат търговеца или сервитьора в ресторанта откъде е месото и да се доверяват само на доказали се производители, дори и цената да е по-висока.

Ядем замразено 20-годишно свинско

Христо Стойков алармира за древните мръвки

„Ще дадете малко повече пари, но ще спестите от лекарства и болести, които ще ви налегнат, ако се храните с некачествено месо”, каза още шефът на фермата в Бръшлен.

Христо Стойков също съди Българската агенция за безопасност на храните /БАБХ/ заради ниско обезщетение. „Първи заведохме дело, след нас заведе и Лефтер Лефтеров, собственик на свинекомплекса в свищовското село Българско Сливово. И другите свинекомплекси, където прасетата бяха унищожени заради АЧС, ще го направят”, каза Стойков.

По думите му, заради това, че цената на прасетата е изчислявана по статистиката, а не според пазарната, изплатеното обезщетение за неговата ферма е значително по-малко от реалното.

„Оцениха ни 80-килограмово прасе за 120 лв. Изобщо не провериха какви са цените по стоковите борси. В Холандия например 25-килограмово прасе с транспортните разходи дотук в момента излиза между 80 и 95 евро. И цените постоянно скачат”, обясни Стойков.

И допълни, че парите от обезщетението са нужни за възстановяване на производството в Бръшлен. „Очаквахме 12-14 млн. лева, а получихме само 8 млн. Не слагаме в сметката изгубените печалби. Не сме уволнили работниците, 65 човека вече трети месец след евтаназията на животните са на работа при нас. Освободихме само хората от кланицата и транжорната, защото не искаме да пускаме на пазара месо от чужди животни, а да имаме затворен цикъл”, обясни още Стойков.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гледката е като филм на ужасите: Ето как е убита горката възрастна жена в Горна Оряховица
Next: Бойко Борисов изненада всички с този неочакван ход! Ето какво разпореди на ГЕРБ

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.