Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ядох тиква всеки ден в продължение на 20 дни. Споделям резултатите от моя експеримент
  • Новини

Ядох тиква всеки ден в продължение на 20 дни. Споделям резултатите от моя експеримент

Иван Димитров Пешев октомври 18, 2022
tikvaksvkasboasb.jpg

Ползите от тиквата са много. Ето една истинска история за промените, който настъпват в организма, когато се консумира тиква.

Наистина се влюбих в тиквата. През последния месец я използвах за приготвянето на различни рецепти.

И така, преди няколко седмици попаднах на статия в интернет за ползите от този оранжев зеленчук – оказа се, че тиквата е много полезна за организма, благодарение на съдържащите се в нея витамини и микроелементи.

В очакване на предстоящите положителни промени, реших да проведа още един експеримент, този път с тялото си – ядох тиква всеки ден в продължение на 20 дни.

Не изпускай тези оферти:

Искам да ви споделя за невероятните полезни свойства на тиквата и моите резултати от този експеримент – дори не съм си мечтала за толкова бърз ефект!

Ядох тиква предимно за вечеря – изпечена на фурна с подправки.

Ето какви промени настъпиха в тялото миУспях да се отърва от 3 излишни килограма. Тиквата съдържа голямо количество фибри, които бързо насищат тялото и оставят приятно усещане за ситост за дълго време.

Самата тиква е с ниско съдържание на калории, така че такава вечеря изобщо няма да навреди на фигурата ви.

На второ място, състоянието на кожата на лицето ми се подобри. Тиквата прочиства тялото от токсини и шлаки, а състояниео на кожата на лицето ни, както знаете, е резултат от това, което се случва в тялото.

Трето, храносмилането ми се подобри и изхожданията ми се нормализираха.

Друг плюс е по-доброто зрение.

Вижте още: Масло от джинджифил: бори се с косопада и засилва имунитета

И така, определено ще продължа да ям тиква – вече намерих рецепта за супа от тиква и оризова каша с тиква – сигурна съм, че тези ястия ще се получат вкусни и, което е по-важно, ще донесат много ползи за тялото ми.

Още рецепти:

Едва ли има някой, който може да откаже едни вкусни картофки по селски през студените есенни и зимни дни! Гозбата може да се използва както като предястие, така и като гарнитура към любимите ви месни изкушения.

Но каква рецепта да използвате, за да постигнете идеалния резултат? Ще бъдат ли методите на професионалните готвачи по-убедителни от трикчетата в социалната мрежа? Трябва ли картофите да се варят предварително? И какви подправки да използвате, за да подобрите вкуса им?

На първо място, важно е да изберете правилния сорт картофи, тъй като не всички са еднакво добри за пържене или печене.

Друг трик, който използват професионалните готвачи, е да сварят продукта до полуготовност и след това да пристъпят към пърженето.

Някои кулинари предпочитат да нарежат картофите на четири парчета (или повече, ако картофът е по-голям) и да ги сварят, докато омекнат, след което да ги изпекат.

Във водата, в която ще се варят, освен сол трябва да се добави и около половин чаена лъжичка сода бикарбонат. Содата ще подобри консистенцията им, казват специалистите.

Друго много важно нещо – картофите трябва да се добавят не към студена, а към вряща вода и да се варят около пет до шест минути. След това трябва да се извадят от водата и да се оставят да изсъхнат.

Ако искате да постигнете перфектната консистенция, готвачите препоръчват сварените картофи да престоят в хладилника за една нощ.

Преди печене трябва да полеете картофите със смес, приготвена от равно количество зехтин и гъша мас. След това ги слагате върху хартия за печене, за да не залепнат.

Ястието се пече в предварително загрята до 240 градуса фурна, но след това може да намалите топлината, за да оставите картофите да се опекат в центъра.

Билки, чесън и други подправки се добавят няколко минути преди края на готвенето, за да се предотврати изгарянето. Приготвени по този начин, картофките стават ароматни и с хрупкава коричка.

В мрежата може да попаднете на куп рецепти, по които да си приготвите любимите си картофки по селски.

В една от тях домакиня съветва да се запасите с чесън и зеленчуков бульон. След като обелите картофите, трябва да ги нарежете на големи филийки и да ги сложите в тенджера със студена вода, която постепенно трябва да се загрява.

Към тях трябва да добавите кубче бульон и няколко скилидки чесън. Картофите се варят до полуготовност, след което се изваждат и се оставят да изсъхнат.

Формата за печене трябва да бъде намазана със специално олио, което може да се загрее директно във фурната. Тогава, при контакт с тавата за печене, изсушените филийки веднага ще започнат да съскат и цвърчат, придобивайки апетитна коричка.

Към тях трябва да се добави малко розмарин и сушена метличина, която ще му придаде пикантен вкус. Картофите се пекат 40-50 минути при температура 200 градуса.

Между другото, в тавата към картофите може да добавите и други зеленчуци. Така ще се сдобиете с още по-оригинално и вкусно ястие.

Сервирайте като предястие или гарнитура с лека салата от зелени листа и репички и сос по избор. Добър апетит!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 11 500 лева стигна цената за Нова година във Велинград
Next: Реки от пари потичат към 4 зодии до дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.