Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ядреното куфарче е в болен човек? Страда ли Путин от Паркинсон: Какво казват лекарите
  • Новини

Ядреното куфарче е в болен човек? Страда ли Путин от Паркинсон: Какво казват лекарите

Иван Димитров Пешев май 1, 2022
mediedieiceic.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

От американския сенатор Марко Рубио до университетски професори и наблюдатели в таблоидите – много хора в публичното пространство претендират да са наясно със здравословното състояние на руския президент Владимир Путин. Но в спекулациите относно предполагаемите заболявания на Путин липсва един много важен глас – този на медицинските експерти, пише Дойче веле.

Факти и догадки

В разпространения видеоклип от среща с министъра на отбраната Сергей Шойгу руският президент Путин с държи с двете ръце за масата, потропва с крак и се намества много пъти на стола си, а лицето му е видимо подуто. Това накара редица наблюдатели, сред които и бившата депутатка от британската Консервативна партия Луиз Менш, да изкажат предположението, че руският президент страда от болестта на Паркинсон.

Твърдението бързо беше разпространено и от редица таблоиди. Статиите цитираха професор по стратегическа комуникация, професор, изучаващ езика на тялото, както и различни политически анализатори. Но нито един лекар.

„Истинските невролози едва ли ще заемат позиция, защото са научени никога да не коментират здравословното състояние на хора, които не са им пациенти“, казва пред ДВ Джон Харди, неврогенетик в британския Институт за изследване на деменцията. Харди уточнява, че е неврогенетик, а не невролог – и затова споделя мнението си за състоянието на Путин от позицията на човек, който е изучавал мозъчни заболявания.

„Според мен няма признаци на паркинсонизъм (по-общ термин, който описва групата невродегенеративни заболявания, бел.ред.)“, казва Харди. „Не изглежда добре, но не е Паркинсон“, добавя той.

На същото мнение е и британският невролог Рей Чадури. „Гледайки въпросния клип, не мога да намеря признаци на паркинсонизъм“, казва Чадури пред ДВ. Паркинсонизмът и болестта на Паркинсон са заболявания, които са много трудни за диагностициране и могат да бъдат установени само чрез обстойни неврологични тестове, обяснява Чадури.

Карълайн Ръсел, изпълнителна директорка на „Parkinson’s UK“, се присъединява към мнението на Чадури. По нейните думи Паркинсон е много комплексно заболяване с повече от 40 симптома, поради което е невъзможно да бъде диагностицирано на базата на видеоклип. „Всеки страда по различен начин от тази болест“, казва Ръсел и добавя: „Тя може да бъде установена само след преглед от невролог или друг специалист. Медийните спекулации са безсмислени“.

Но спекулациите относно здравословното състояние на световните лидери не са нещо необичайно. Медиите с интерес отразяваха боледуването на Доналд Тръмп от Ковид, а преди това и треперенето на бившата германска канцлерка Ангела Меркел.

Що се отнася до Путин – години наред от Кремъл не се изплъзва никаква информация за неговото здравословно състояние. А това само подтиква журналистите и наблюдателите да анализират всяко негово движение в опит да открият признаци на слабост или заболяване. Слуховете, че Путин страда от рак на щитовидната жлеза, от сериозни проблеми с гърба и дори от психоза, станаха неизменна част от обичайните дискусии около здравословното състояние на руския президент. Това се задълбочи още повече по време на пандемията, когато Путин се изолира напълно и отказваше да се доближава до други световни лидери на срещи и конференции, а онези, които допускаше до себе си, трябваше да се изолират и тестват многократно преди срещите си с него.

Тези сцени напомнят на клип, който показва влошаващото се здраве на Адолф Хитлер, докато Германия е изправена пред пълно поражение във Втората световна война.

В един от последните случаи, когато диктаторът е видян жив извън своя берлински бункер, пропаганден видеоклип, заснет през април 1945 г., показва как Хитлер награждава членове на Хитлерюгенд, които са били призвани да защитават Берлин. Филмът трябва да покаже как Хитлер все още контролира ситуацията, дори когато войските на Съветския съюз се приближават към столицата.

Лентата, който беше открита в източногерманска филмова лаборатория през 70-те години на миналия век, показва как лявата ръка на нацисткия лидер се тресе силно, докато я държи зад гърба си, докато поздравява военни офицери по време на същото пътуване извън бункера му. Много историци и експерти смятат, че Хитлер е страдал от болестта на Паркинсон по време на заснемането на видеото. Състоянието затруднява мускулния контрол и нарушава подвижността.

Британският историк Ричард Евънс по-рано разказа как Хитлер започва да показва симптоми на болестта на Паркинсон по-рано по време на войната. Пред Smithsonian Channel през 2014 г- той разказва, че симптомите на треперене в лявата му ръка са били излекувани „за известно време“, след като е бил ранен от бомбата, избухнала при опита за убийство през 1944 г.

„Той имаше треперене в лявата си ръка и за известно време, което сякаш бе излекувано от бомбата, избухнала на 20 юли 1944 г., но скоро след това треперенето се върна в дясната му страна“, обяснява Евънс. „Той започнва да влачи краката си и да бърка. Започна да говори по-малко оживено. Нормално.“

Сравнения на кадри, заснети през 1940 и 1944 г., показват как мобилността на Хитлер изглежда намалява по време на войната. Оцелелите записи показват как личният лекар на Хитлер Теодор Морел за първи път отбелязва треперенето на Хитлер през 1941 г., но го приписва на стрес.След това, в последните дни на войната, той заключва, че Хитлер страда от „трепереща парализа“ – оригиналното име на болестта на Паркинсон.

Освен че нарушава мисловните процеси, болестта на Паркинсон може да наруши стойката и мускулния контрол.

По-рано този месец служители по правата на човека заявиха, че точно както в нацистка Германия, Кремъл е прибягнал до вербуването на деца, за да увеличи числеността на войските си в Източна Украйна.

Твърди се, че Москва набира 16-годишни войници от младежки клубове, за да заместят приблизително 30 000 войници, убити, ранени или пленени досега във войната. Така наречените „патриотични клубове“ се появиха в окупираните от Русия части на Източна Украйна след нейната инвазия през 2014 г. като част от кампания за популяризиране на културата на страната в Луганск и Донецк.

Комисарят на украинския парламент по правата на човека Людмила Денисова каза: „Окупационните власти на Луганск и Донецк провеждат мобилизация на деца, участвали в така наречените патриотични клубове, до нивата на незаконни оръжейни формирования. Те са провеждали военно обучение и е имало смъртни случаи сред тези тийнейджъри в Украйна. Сега те насърчават влизането в армията на цивилни, включително деца във временно окупираните територии. По този начин Руската федерация е нарушила законите и обичаите на войната, предвидени от Женевската конвенция от 1949 г. за защита на цивилните… и правата на децата.“

„Набирането на деца е нарушение на международното право“, допълва тя.

Никой не знае какво се случва в главата на Путин

Започнатата от Путин инвазия в Украйна даде на медиите и анализаторите още един голям повод да спекулират относно неговото здраве. Появиха се например предположения, че е изпаднал в състояние на нарцистично личностно разстройство – теза, върху която се съсредоточиха немалко журналисти в опита си да намерят обяснение за руската агресия срещу Украйна.

Дали Путин е на смъртно легло и използва тази война като начин да циментира своя отпечатък в историята или пък наистина е воден от някакво ментално разстройство – всичко това са само спекулации. А и в крайна сметка никой не може да знае със сигурност какво точно се случва в главата на Путин.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Жена усети болка в корема дни, след като роди, няколко часа по-късно ѝ ампутираха ръцете и краката
Next: Оперират Путин от рак, властта в Кремъл отива в други ръце

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.